Главата на Роберт беше пълна с най-различни мисли и въпроси, когато се качи на колелото си и тръгна от дома на Георг Ведел Шелдерюп.
Историята за Пазителя на накитите му беше направила огромно впечатление. Като че тук ставаше въпрос за нещо, което го засяга лично. По принцип той си представяше миналото като нещо далечно и нереално. Но докато четеше историята, прозря, че хората преди две хиляди години са били същите като нас днес. "Да се върнеш в миналото! Да го изживееш!" - мислеше си той.
Ако вярваше на Георг Ведел Шелдерюп, не беше напълно невъзможно. Добре. Повечето хора биха отхвърлили мисълта с лека ръка. „Но някога са се отнасяли така и по отношение на някои от най-големите истини в науката” - мислеше си Роберт, когато спря пред блока и повлече колелото си към входа.
Влизане с взлом
Осло
Моделът на военен самолет от войната - „Месершмит” - висеше от тавана на връв. На бюрото имаше отворен лаптоп, който беше в режим на готовност. До него се намираше стар глобус с границите от едно време. Стените бяха покрити с тапети ManU и плакати с футболни звезди.
Тъмните очи на Луцио се плъзнаха по повърхността на стаята. Според доклада на Валентино момчето беше на посещение при възрастен човек в друг квартал. Майката на Роберт работеше извънредно. Така му каза монахът, който я следеше, още откакто бе напуснала дома си рано сутринта.
Двама от монасите бяха заети да монтират във всяка стая малки микрофони, които скриха в лампите.
Погледът на Луцио се местеше от предмет на предмет. Търсеше улики. Погледна към лаптопа на Роберт. Драго, компютърният специалист, вече беше успял да пробие защитата и инсталира програма, която автоматично препращаше информация за всяка активност към неговия собствен лаптоп. Бяха успели да пробият защитата и на мобилните телефони на Роберт и майка му. Всеки път когато някой от тях проведеше разговор или пък получеше или изпратеше съобщение, информацията се препращаше към приемна станция, където владеещ норвежки човек превеждаше всичко.
За момента нито Роберт, нито майка му бяха обелили и думичка за амулета.
„Явно е, че нещо крият” - мислеше си Луцио.
Когато кардиналът бе възложил тази важна задача на Луцио, той го бе помолил да избере най-интелигентните сред монасите в манастира. Кардиналът не му бе отказал нищичко. Задругата се състоеше от девет души. Най-изтъкнатите воини на Domini Canes. Луцио бе техен водач. Драго бе компютърен гений, който можеше да пробие всяка една защита. Бе експерт по електронно наблюдение. Валентино бе техен шофьор. Заедно с тях дойдоха още шестима монаси - Алберто, Tope, Виторио, Рико, Силвио и Д`Анджело. Всеки от тях притежаваше черен колан в някое спортно направление и всички бяха натоварени с разнообразни задачи.
Монасите претърсваха апартамента стая подир стая, оглеждайки се за амулета или някакъв знак къде може да е скрит. Силвио и Д`Анджело търсеха в стаята на майката и претършуваха всеки долап и шкаф, кутийката с бижутата и чантите. Tope и Виторио претърсваха в кухнята и банята. Луцио, Алберто и Рико влязоха в стаята на Роберт.
Претърсиха всяка една книга от лавицата и след това я поставиха на същото място. Претърсиха и дрешника. Поставиха отново всичко на мястото му.
Нищо.
Извънредно подозрително.
Работиха в апартамента, докато Валентино не им съобщи, че Роберт е напуснал дома на стареца и е тръгнал в посока към дома си.
Монасите напуснаха апартамента тихичко. Тъй както бяха дошли. Трима от тях седнаха в колата с тъмните прозорци. Другите заеха местата си в наетия минибус. И той беше с тъмни прозорци.
Седяха напълно притихнали, наблюдавайки Роберт, който пристигна с колелото си. Момчето спря и прибра колелото. Малко след това пристигна и майка му.
Подозрението
Осло
Тук имаше нещо странно.
Но Роберт не успя да разбере какво точно. Огледа се. Лаптопът беше върху бюрото. Книгите. ДВД-тата. Неоправеното легло.
Какво не беше наред?
Майка му почука върху вратата на стаята му и я отвори.
- Роберт, нали не си ровил в шкафа ми с бижута?
- Естествено, че не съм! Какво ще диря там?!
- И аз това си помислих. Но едно от отделенията беше отворено. Бях сигурна, че съм го затворила.
- Бижутата там ли са?