- Да, доколкото видях. Така че няма как някой да е влязъл с взлом. Странна работа!
След като майка му излезе от стаята, Роберт отвори лаптопа и отвори Уикипедия, за да провери какво пише за Ултима Туле:
Туле - географско понятие в гръцката митология и по-късно в римската митология. Туле е място далеч на север, за пръв път споменато от гръцкия географ и откривател Питей от Марсилия по време на пътешествията му на север през 330 година преди Христа. Според него Туле се намира на шест дни плаване на север от Великобритания. Той описва остров, потънал в лед, северна светлина и прекрасно слънце в полунощ.
Ултима Туле е Норвегия. Така трябва да е! Роберт се облегна замислено в стола си и хвърли поглед към книгата встрани от лаптопа си.
Тогава видя, че книгата за Рим беше затворена. Беше сигурен, че я бе оставил отворена, когато излезе.
Сега беше затворена.
Роберт не можеше да заспи. Обръщаше се ту на едната, ту на другата страна. В главата му изникваше все един и същ въпрос: някой беше ли проникнал в апартамента? Защо му е да влиза с взлом и да не открадне нищо?
Като че останалото, което му висеше на главата, не беше достатъчно. Роберт погледна към всички книги, които беше заел от библиотеката. Бяха подредени в купчина на пода. Какво беше общото между накита и викингите? А между викингите и пророчеството?
Кой беше този младеж и какво се беше случило със Светата звезда?
Роберт все пак не вярваше на всичко, което беше научил в дома на Георг Ведел Шелдерюп. Нещо му подсказваше, че старецът не е съвсем с всичкия си. Но без съмнение беше доста умен. Човек, който беше мислил дълго време над нещата. Роберт беше само на 14. Не беше размишлявал над нещата, поне не над тези трудни въпроси. Мислите му се преместиха от Георг Beдел Шелдерюп към Анджелина.
- Анджелина? - прошепна той в тъмната стая.
Като че тя можеше да се появи, когато той произнесе името й.
- Какво има? - рече майка му по време на закуска на следващата сутрин с онзи глас, който свидетелстваше, че е разтревожена за него, но не иска да го покаже.
- Нищо.
- Сигурен ли си?
- Да.
- Мислих още по въпроса... по който си разговарял с психолога?
Естествено!
Но мисълта да натъжи майка си и да трябва да тръгне отново по психолози не му се нравеше. Затова си рече: „Може би тя има право ”.
Майка му изправи гръб.
- Наистина ли го мислиш?
- Не зная - рече той. Беше някак по-просто от това да излъже. - Навярно всичко се е случило в главата ми. Беше тъмно и аз бях изплашен. Не зная. Помниш, че тази вечер съм на тренировка по футбол, нали?
- Естествено! - В гласа й се четеше някаква топлина. - Ще се опитам да се върна от работа навреме.
Момчетата отново се струпаха около Роберт на тренировката. Онези, които вече не бяха чували историята сто пъти, искаха той да им разкаже за катакомбите. Той чу коментарите, когато всички се разпръснаха:
- Казва, че видял призрак! Монах! Навярно някой го е цапардосал с камък по главата!
Смях.
Когато другите излязоха на игрището, треньорът го дръпна на една страна.
- Добре ли си, Роберт!
- Всичко е прекрасно!
- Да знаеш, че говорих с майка ти.
- За какво?
- За това, че минаваш през труден период. Разбирам. Затова мисля, че е най-добре, ако не се фокусираш твърде много върху нещата отсега нататък.
- Какво имате предвид? Да не играя ли?
- Естествено, че ще продължиш да играеш. Но мисля, че Патрик трябва да стане капитан.
- Но...
- Поне още няколко седмици. Докато се съвземеш.
- Аз съм си напълно наред!
- Не се и съмнявам.
- Нямам нужда да се съвземам!
- Но така и ще направим. Ще видим как ще потръгне.
След тренировката Роберт потърси с поглед колата със смъкнати прозорци, която беше видял пред блока на излизане. Същата кола стоеше на паркинга до игрището, след като излезе от съблекалнята. Но сега я нямаше.
Естествено, че я нямаше.
Не си герой във филм, Роберт - каза си той.
Въздъхна дълбоко. Не можеше да разбере защо треньорът избра да остави Патрик на капитанското място. Патрик!!! Щом Роберт се беше върнал, той трябваше да стане отново капитан. Да се съвземе?! Не му беше нужно да се съвзема. Нима треньорът си мислеше, че катакомбите са му отнесли главата.
Когато мобилният му телефон иззвъня, той погледна номера, преди да отговори. Звънеше му някой от домашен телефон. Нима познаваше човек, който ползва настолен телефон през 2013 г.?!