Отговорът ми е „не“.
Не ли?
Та той беше разказал вече на всичките си приятели, че ще работи като археолог дълбоко долу в катакомбите.
И какво стана? Не му разрешиха.
- Ох, това е ужасно, Роберт - рече майка му.
- Нищо - каза той.
Нищо ли? Не, изобщо не беше нищо. Майка му беше нарушила обещанието си. Когато за пръв път му каза, че може да отидат в Рим, той не беше особено въодушевен. Тъкмо беше станал капитан на отбора по футбол - той, а не Патрик. И какво? Трябва да се преместят в Рим? Помнеше всяка дума от разговорите им. „Роберт - беше му казала майка му, - няма да се местим там. Става въпрос за един месец. Четири седмици! И треньорът обеща, че когато се върнеш, отново ще можеш да поемеш капитанското място в отбора”. Беше разговаряла и с директора на училището, и с председателя на класа. Зад гърба му! Всички знаеха за Рим. Освен Роберт. „Можеш да бъдеш мой асистент - каза му тя. - Ще бъдеш с мен долу в катакомбите и ще помагаш. Ще научиш куп неща”. Тогава сърцето му подскочи. Ще работи като археолог! В Рим! Не на игра, наистина!
Така си мислеше. До този момент. Повече не. Обещанията на майка му нямаха никаква стойност. Чиста нула бяха.
Отговорът ми е „не".
Роберт обърна глава към прозореца на таксито и погледна навън.
- Със сигурност ще можеш да ми помагаш с други неща - рече майка му. По гласа й позна, че си измисля.
- Какви неща?
- Ще измислим нещо. Нещо, което можеш да правиш вечер, когато се прибера вкъщи.
Знаеше много добре какво има предвид. Регистриране. Каталогизиране. Систематизиране на информацията. Работа с документи.
Скукаааааааа.
- Добре съм. Забрави! - отвърна й той.
- Аз...
- Просто забрави!
Разопаковаха багажа, без да си кажат и думичка. След това майка му отиде до ресторанта на ъгъла и купи пица. Докато се хранеха, Роберт се сети случайно къде преди беше виждал символа от катакомбите
Това беше анкх!
Египетският йероглиф от ковчежето в Боргунд.
- Мамо - каза той, а устата му беше пълна с пица, - символът долу в катакомбите...
Майка му го погледна въпросително.
- Това бе анкх! Беше издълбан в стената.
- Анкх ли?
- Да. Подобен на онзи на ковчежето в Боргунд.
- Няма как един египетски йероглиф да бъде открит в римски катакомби. Точно толкова, колкото няма как да бъде открит на ковчеже в Боргунд.
- Точно така! Защо обаче беше там?
Майка му се усмихна.
- Сигурен ли си, че си видял именно анкх? А не кръст например? Лесно е да се сгреши, когато човек не познава добре символите.
- Беше анкх! Сигурен съм! Кръст с кръгъл връх!
- Странно звучи. - Майка му повдигна рамене. - Но със сигурност има обяснение. И ще го открием, когато започнем да работим.
Тя взе парче от пицата и започна да нахвърля бележки по плановете за разкопките.
Роберт беше объркан. Защо не го приемаше сериозно? Ако един анкх в катакомбите беше толкова необичайно нещо, то тя трябваше да прояви по-голям интерес. Трябваше да снима символа, когато бяха долу. Тогава щеше да има доказателство.
На следващата сутрин майка му стана в ранни зори и Умберто дойде, за да я вземе. Роберт се обърна на другата страна и поспа още два часа, после се измъкна от леглото, отиде в кухнята и си направи три палачинки. Изпи и две чаши ябълков сок.
През следващия месец щеше да се наложи да се справя сам - от сутрин до вечер. „Достатъчно време, за да открие доста неща” - мислеше си той.
Роберт почисти масата след като закуси, отиде в стаята и влезе в интернет. Първото, което искаше да узнае, бе защо долу в катакомбите беше изсечен анкх. Като помисли над нещата, не беше точно същият. Трябваше да се порови относно проблема.
Но не беше толкова просто. Потърси информация в Google. После в Уикипедия. Откри много снимки на анкх, но на нито една от тях не видя кръст на върха. След около час ровене в интернет той не бе мръднал и на милиметър, беше там, където бе и в началото. Въздъхна, предавайки се. Кого можеше да попита? Къде би могъл да провери? Къде отива човек, когато търси отговор на един от най-невъзможните въпроси на света - въпрос за катакомбите?
"В библиотеката!" - помисли си той. Естествено!
Но какви библиотеки имаше в Рим?
Всъщност се оказа, че има доста. Това откри след справка в интернет. Роберт си записа адресите на две библиотеки, които се намираха в близост до апартамента. Едната беше главната библиотека, а другата - библиотеката на Ватикана. Сложи таблета и картата на града в чантата си и затвори вратата с трясък.