— Ще предложа да го произведат подофицер. Нека засега тези четирийсет мъже да останат настанени в градските врати. Ако духът им остане все тъй висок, предлагам да ги настаним в дома на Шиен. След време това ще стане гарнизонен щаб. Ти, Цяо Тай, ще им бъдеш командир, както и на двайсетимата, които обучи в съдилището, преди да пристигне редовната част, за която ще помоля върховната власт в доклада си.
С тези думи съдията освободи помощниците си. Взе четчицата и нахвърли спешно писмо до префекта с описание на събитията от последните два дни в Ланфан. Към писмото добави списък на хората, които молеше наново да бъдат зачислени във войската, както и предложение за повишението на ефрейтор Лин. Завърши с настояването да бъдат изпратени сто войници, които да се установят на постоянен гарнизон в града. Докато запечатваше писмото, влезе началникът на стражата и докладва, че в преддверието чака госпожа Ю. Съдията беше приятно изненадан.
— Нека влезе! — нареди той.
Докато началникът въвеждаше дамата в кабинета, съдията Ди се вгледа внимателно в нея. Беше на около трийсет години, забележителната й красота бе непокътната. Не носеше грим, облеклото й бе простичко. Дамата коленичи пред писалището и изрече плахо:
— Госпожа Ю, по баща Мей, почтително приветства негово превъзходителство.
— Госпожо, тук не е съд — учтиво каза съдията, — тази церемониалност е излишна. Моля изправете се и седнете!
Госпожа Ю бавно стана и седна на едно столче пред писалището. Не знаеше как да започне.
— Открай време съм се възхищавал от покойния ви съпруг губернатора Ю — поде съдията Ди. — Според мен той е един от най-великите държавници на нашето време.
Госпожа Ю се поклони.
— Беше благороден и добър човек — каза тя. — Не бих дръзнала да отнемам от безценното време на негово превъзходителство, ако дългът ми не ми повеляваше да изпълня последните наставления на покойния си съпруг.
Съдията Ди се наведе напред.
— Моля продължете — напрегнато я подкани той. Госпожа Ю извади от ръкава си продълговат пакет и го постави на писалището.
— На смъртния си одър губернаторът ми даде този свитък със собственоръчно нарисувана от него картина. Каза, че това е наследството, което оставя на мен и сина ми. Останалото завеща на заварения ми син Ю Ки. След като изрази волята си, губернаторът се закашля и Ю Ки излезе от стаята, за да нареди да донесат лекарство. Веднага след като излезе, губернаторът неочаквано ми каза: „Случи ли се да изпаднеш в беда, вземи картината и я отнеси в съдилището. Покажи я на магистрата. Ако той нищо не разбере, изчакай да назначат следващ и така, докато някой мъдър съдия не разгадае тайната й.“ В това време Ю Ки се върна. Губернаторът изгледа и трима ни, положи отслабналата си длан върху главата на малкия ми син, усмихна се и издъхна, без да каже нищо повече.
Госпожа Ю избухна в ридания. Съдията Ди я изчака да се успокои и каза:
— Госпожо, и най-дребната подробност от този последен ден на губернатора е важна. Разкажете ми какво се случи по-нататък.
— Завареният ми син Ю Ки — продължи госпожа Ю — взе картината и заяви, че той ще я пази. До този момент винаги се бе държал благожелателно с мен и със сина ми. Но след погребението рязко се промени. Много грубо ми заповяда веднага да напусна къщата заедно със сина ми. Обвини ме, че съм изневерявала на баща му, и забрани на мен и на сина ми, докато сме живи, да прекрачваме прага на дома му. После хвърли на масата свитъка с картината и с високомерна усмивка каза да не съм си забравяла наследството.
Съдията Ди поглади брадата си.
— Госпожо, губернаторът бе много мъдър човек и картината не може да не крие някакъв скрит смисъл. Ще я проуча най-внимателно. Но мой дълг е да ви предупредя, че ще бъда изключително безпристрастен към тайното й послание. То може да е благоприятно за вас, но е възможно и да ви обвинява в прелюбодеяние. И в двата случая ще предприема необходимото, за да възтържествува справедливостта. Оставям на вас, госпожо, сама да решите ще ми оставите ли свитъка, или предпочитате да си го вземете и да оттеглите молбата си.
Госпожа Ю стана и тихо, но с достойнство изрече:
— Умолявам негово превъзходителство да задържи свитъка и да го проучи. Моля се милостивите небеса да ви помогнат да разгадаете тайната му — и се оттегли с дълбок поклон.