— Е, сега арестуван ли съм? — попита той.
— Като че ли непрекъснато ви преследва някакво чувство за вина — сухо отбеляза съдията. — Не, не сте арестуван. Но не напускайте къщата до следващо разпореждане. Приятен ден и благодаря за картината!
Съдията Ди махна на сержант Хун и двамата тръгнаха надолу по стълбата. У се поклони на сбогуване, без да си прави труда да ги изпрати до вратата. Когато поеха по главната улица, сержант Хун не издържа и избухна:
— Този нахалник щеше да говори съвсем иначе, ако му бяхме заклещили пръстчетата пред масата на господаря в съдилището!
Съдията се усмихна:
— У е извънредно проницателен младеж, но вече допусна първата си грешка.
Тао Ган и Цяо Тай чакаха в кабинета на съдията. Бяха прекарали следобеда в къщата на Шиен, за да търсят доказателства за случаи на изнудване. Тао Ган потвърди казаното от Лю Уанфън в съда. Важните дела Шиен Моу бе ръководил лично.
— Изглежда, двамата съветници като кукли са повтаряли „Да!“ всеки път, когато господарят им е пожелавал.
Съдията Ди изпи чашата чай, поднесена от сержант Хун, и разви картината на У с думите:
— А сега да се заемем с художествено обучение! Тао Ган, окачи тази рисунка до пейзажа на губернатора Ю.
Съдията се намести в креслото си и известно време гледа двете картини. Най-сетне каза:
— В тези две изображения се крият ключовете към предсмъртната воля на губернатора и убийството на генерал Дън!
Сержант Хун, Тао Ган и Цяо Тай се завъртяха на столчетата си с лице към рисунките. В този миг на прага се появи Ма Жун и се облещи пред необичайната сцена.
— Седни, Ма Жун! — нареди съдията. — Включи се в нашия кръжец от ценители и познавачи на изкуството!
Тао Ган се изправи и пристъпи с ръце на гърба към пейзажа на губернатора. След малко се обърна и поклати глава:
— За миг ми се стори, че сред листата на дърветата и по очертанията на скалите е изписано нещо съвсем ситно. Но няма нищо!
Съдията Ди умислено подръпваше бакенбардите си.
— Снощи гледах този пейзаж няколко часа. Рано сутринта отново го разгледах най-внимателно. Трябва да призная, че всичките ми предположения се оказаха погрешни.
Тао Ган приглади разрешените си мустаци и запита:
— Господарю, да не би зад рисунката, между нея и свитъка, на който е подлепена, да е скрит някакъв лист?
— И за това се сетих — отговори съдията — и огледах рисунката срещу силна светлина. Ако имаше някакво листче отзад, щях да го видя.
— Докато живеех в Кантон — продължи Тао Ган, — един майстор ме научи да подлепвам и да обличам картини. Да сваля ли цялата обточна лента и подлепката, та да огледаме краищата под брокатената обшивка? Така ще се види също дали дървените летвички в двата края са от масивно дърво. Ако са кухи, губернаторът може да е пъхнал в тях навита на руло хартия.
— Добре — отговори съдията, — но при условие че след това възстановиш свитъка, както си е. Макар че такъв тайник ми се струва някак детински за човек с ума на губернатора. Но нямаме право да пренебрегваме и най-причудливото хрумване, защото току-виж точно то ни довело до разплитане на загадката. С картината на нашия приятел У, слава на небесата, нещата са по-лесни. Тя поне носи недвусмислен знак.
— Че как тъй, господарю? — изумен попита сержант Хун. — Нали У сам я избра!
По устните на съдията Ди плъзна лека усмивка.
— У не се усети как се издаде — обясни той. — Той може и да няма особено високо мнение за мен като познавач, но аз забелязах в рисунката му нещо, за което самият той не си дава сметка.
Съдията Ди отпи от чая си и нареди на Ма Жун да повика началника Фън. Фън се изправи пред писалището на съдията, който впери поглед в него изпод вежди.
— Дъщеря ти Черна Орхидея се справя добре — каза той накрая с доброжелателен тон. — Моята първа съпруга твърди, че е работлива и схватлива девойка — началникът се поклони дълбоко. — Затова нямам особено желание да я отдалечавам от моя дом, където е в безопасност, още повече че досега нямаме никаква вест за съдбата на по-голямата й сестра. Но точно Черна Орхидея ми се струва най-подходящия човек за една по-особена работа. Наближава погребението на генерал Дън и това означава, че в дома му ще има нужда от допълнителна прислуга. Ако вземат Черна Орхидея временно на работа, тя ще успее да научи от останалите слуги неща, които бих искал да зная. Но не мога да предприема нищо без твоето съгласие като неин баща.
— Господарю — тихо отвърна началникът, — и аз, и семейството ми сме ваши роби. При това по-малката ми дъщеря е упорито и оправно момиче и с радост ще изпълни нареждането ви.