— Ще призная каквото искате — извика У, — но не сега! Умолявам негово превъзходителство да изпрати хората си на часа, за да я спасят! Може би все още не е късно.
Съдията Ди сви рамене и кимна към стражниците. Те вдигнаха У и го повлякоха обратно в тъмницата.
— Кандидат Дън — поде съдията, — заседанието придоби крайно неочакван развой, който няма никаква връзка с обвинението ви срещу У. Но обвиняемият засега не е в състояние да даде показания. Временно преустановявам разглеждането на жалбата ви, което ще продължа в подходящ момент.
Съдията удари с чукчето по масата, стана и изчезна зад завесата. Тълпата бавно се заизнизва от съдебната зала. Всеки искаше да изкаже мнението си за потресаващия развой на събитията.
Докато се преобличаше в делничната си роба, съдията Ди нареди на сержант Хун да повика началника Фън. Ма Жун и Тао Ган седнаха на столчетата си пред бюрото. Когато Фън влезе, съдията каза:
— Началник, това беше тежко изпитание за теб. Съжалявам, че не ти показах рисунката по-рано, но не можех да предположа, че има нещо общо с голямата ти дъщеря. Поне най-сетне разполагаме с някаква следа.
Докато говореше, съдията взе лакираната си червена четка и попълни три бланки.
— Вземи двайсет въоръжени стражници и тръгвайте веднага към онзи храм! — нареди той. — Ма Жун и Тао Ган ще ви водят. Можеш да бъдеш сигурен, че по-добри от тях за такава работа няма. Тези нареждания ви дават право да влизате и да претърсвате всяка къща в квартала.
Съдията удари големия печат на съдилището върху документите и ги подаде на Ма Жун. Той ги пъхна в ръкава си и тримата изхвърчаха навън. Съдията Ди нареди на писаря да донесе свеж чай. Изпи една чаша и се обърна към сержант Хун:
— Радвам се, че най-сетне изскочи нещо за изчезналата дъщеря на началника. Значи У нея е рисувал навсякъде. Наистина, прилича донякъде на по-малката дъщеря на Фън — Черна Орхидея. Трябваше веднага да забележа.
— Хм, изглежда, единственият, който има набито око за женските лица — лукаво вметна сержантът, — е нашият непобедим Ма Жун.
Съдията се поусмихна.
— Прав си, изглежда. Ма Жун е наблюдавал Черна Орхидея по-внимателно от всички нас — след това лицето на съдията отново доби обичайното си строго изражение. — Само небесата знаят в какво състояние ще намерят клетото момиче, ако изобщо го намерят, разбира се. Преведем ли поетичното описание, което направи нашият художник, на делничен език, излиза, че оная нощ Бяла Орхидея е отишла в храма само по нощна риза. А това означава, че най-вероятно някой развратник я държи затворена в околностите на храма. Нищо чудно, ако е разбрал, че е излизала тайно, да се е уплашил и да я е убил. Някой ден можем да открием тялото й, хвърлено в пресъхнал кладенец…
— Всичко това — отбеляза сержант Хун — ни най-малко не ни помага, за да изясним убийството на генерала. Май ще се наложи този проклет художник да бъде разпитан с бич.
Съдията подмина думите на сержанта и каза:
— Едно нещо ми направи впечатление по време на разпита. Когато споменах, че е замесена жена, и У, и Дън пребледняха. Дън съвсем явно се изплаши. Но видимо му олекна, когато разбра, че става дума за дъщерята на началника. Изглежда, някаква жена играе роля и в убийството на генерала. Вероятно същата, на която Дън посвещава разпасаните си стихове.
На вратата се почука. Сержант Хун стана и отвори. Влезе Черна Орхидея, поклони се дълбоко пред съдията и каза:
— Моля негово превъзходителство да ме извини за дързостта, но не намерих баща си, затова се осмелих сама да се явя, за да докладвам.
— Навреме идваш, дете мое! — побърза да я успокои съдията. — Тъкмо говорехме за семейство Дън. Забелязала ли си младият господар да отсъства продължително от дома?
Черна Орхидея поклати малката си главица.
— Не, ваше превъзходителство, той почти не излиза. И на слугите им е омръзнало. Нямат мира от него, непрекъснато се мотае из къщата и все слухти и мърмори, че това са сбъркали или онова са пропуснали. Една прислужничка дори го видяла през нощта да дебне в коридора. Тръгнал да лови слугите, докато играят комар.
— Как посрещна той неочакваното ми посещение тази сутрин? — попита съдията.
— Аз бях в стаята на младия господар, когато един слуга извести за пристигането на негово превъзходителство. Двамата със съпругата му пресмятаха колко ще струва погребението. Младият господар много се зарадва, че негово превъзходителство идва пак, и рече на жена си: „Нали ти казах, първия път огледаха библиотеката съвсем бегло. Радвам се, че съдията идва пак. Сто на сто са пропуснали важни улики!“ Жена му го скастри да не се мисли за по-умен от един магистрат и той се измъкна набързо, за да посрещне негово превъзходителство.