Съдията мълчаливо отпи глътка чай. После каза:
— Благодаря ти, чудесна работа свърши! Имаш зорки очи и уши! Няма нужда повече да ходиш у Дън. Днес следобед получихме сведения за по-голямата ти сестра и баща ти отиде да я търси. Сега иди в стаята си. Искрено се надявам баща ти да се върне с добри новини!
Черна Орхидея побърза да се сбогува.
— Странно! — обади се сержант Хун. — Бях готов да се обзаложа, че кандидатът Дън си е свил някъде тайно любовно гнездо, където се среща със своята непозната хубавица.
Съдията Ди кимна.
— От друга страна — каза той, — това може да е старо увлечение, отдавна приключено и забравено. Някои хора имат неприятния навик да трупат такива спомени. И все пак съм сигурен, че стиховете, които донесе Черна Орхидея, са писани скоро. Тао Ган откри ли в тях нещо за тайнствената непозната, на която са посветени?
— Не — отвърна сержант Хун, — но много се забавляваше с тях. През цялото време се кикотеше, докато ги преписваше с този негов изискан почерк.
Съдията Ди се усмихна снизходително. Потърси в купчината книжа на писалището си и измъкна стиховете, които Тао Ган бе преписал грижливо на фина хартия за писма. Облегна се назад и зачете. След малко заяви:
— Едно и също навсякъде. Каква досада! Явно е хлътнал до уши. Сякаш поезията няма много по-висше назначение! Слушай:
Съдията хвърли с нескрито презрение листа на бюрото.
— Детинско стихоплетство! — отсече той и подръпна дългите си бакенбарди.
Лицето му изглеждаше съвсем отнесено, но изведнъж чертите му се изопнаха. Той грабна листа, който току-що бе захвърлил, и внимателно прочете отново стихотворението. Сержант Хун разбра, че е открил нещо. Стана и надникна през рамото му. Съдията Ди удари с юмрук по бюрото.
— Дай ми показанията на домоуправителя при предварителното следствие в дома на Дън! — заповяда той.
Сержант Хун извади един подпечатан лист от кожената кутия, в която бяха събрани всички документи, свързани с убийството на генерал Дън. Съдията Ди го изчете от край до край и го върна обратно. После стана от креслото и закрачи из кабинета.
— До каква степен оглупява човек, когато се влюби! — неочаквано възкликна той. — Убийството на генерала вече е наполовина изяснено. Ама че мерзост!
Глава 16
Ма Жун в квартала на червените фенери; шайка варвари се опитват да го въвлекат в заговор.
Вече бе отзвучал гонгът за първата стража, когато Ма Жун, Тао Ган и началникът Фън се събраха в къщата на надзорника на източния квартал. Лицата им изглеждаха уморени, трепкащата светлина на свещите хвърляше дълбоки сенки по тях. Мълчаливо насядаха около квадратната маса.
Бяха претърсили педя по педя целия квартал, но напразно. Ма Жун раздели стражниците на три групи по седмина. Едната пое Тао Ган, втората — началникът Фън, третата — той самият. Влязоха незабелязано в квартала, по двама, по трима от различни улици. Измисляха различни поводи и разпитваха из дюкяни, чайни, работилници и кръчми. Групата начело с началника попадна на сборище на крадци, хората на Ма Жун накараха неколцина комарджии да си плюят на петите, а Тао Ган спипа две уплашени двойки в таен дом за срещи, но от Бяла Орхидея нямаше и следа.
Тао Ган най-подробно разпита съдържателката на бардака. Знаеше, че такава като нея не може да не разбере рано или късно, ако момичето е отвлечено и затворено някъде наблизо. След половинчасов разпит се убеди, че жената наистина не е чувала за Бяла Орхидея. Научи само любопитни подробности за някои видни ланфански граждани.
Накрая хората на съдилището разкриха самоличността си и тръгнаха от къща на къща да проверяват обитателите поименно според регистъра, попълван от надзорника. И сега трябваше да признаят, че усилията им са отишли напразно.