Ловеца набързо преведе думите на Ма Жун на приятеля си, едър мъж с голяма валчеста глава. Двамата огледаха изпитателно Ма Жун.
— Сега, брато, далавера хич — предпазливо каза Ловеца. Това не обезсърчи Ма Жун.
— А да отвлечем някое китайско момиче? — каза той. — Такава стока винаги върви.
— В тоз град не. Тук бардак претъпкан. Преди години, кога път на запад минава през Ланфан, едно момиче — торба жълтици. Сега не дава!
— В този квартал нито една китайка ли няма? — попита Ма Жун.
Ловеца поклати глава.
— Няма. Таз жена не харесва тебе?
Ма Жун развърза полата на момичето.
— Напротив! — отвърна той. — Но аз много не придирям.
— И ти като друг китаец, плюе на наша жена — процеди през зъби Ловеца.
Ма Жун реши този път да избегне кавгата.
— Аз не съм такъв. Падам си по вашите жени — и понеже момичето не направи никакъв опит да се прикрие, добави: — Не са префърцунени.
— Вярно — съгласи се Ловеца. — Ние силна раса. И по мъж от вас, китайци. Един ден залее всичко от север и запад, помете от край до край Китай!
— Няма да съм жив да го видя! — весело се засмя Ма Жун. Ловеца пак го изгледа изпитателно и започна да обяснява нещо на другия уйгур. Отначало той клатеше енергично глава, но после като че ли се поддаде на уговорките. Ловеца стана и заобиколи скарата. Избута безцеремонно момичето и седна до Ма Жун.
— Слуша, брато — с поверителен тон поде той, — може да вземе тебе за хубава работа. Ти познаваш оръжие на ваша войска?
Въпросът се стори много любопитен на Ма Жун и той побърза да отговори:
— Че как, няколко години бях войник. За армията всичко знам!
Ловеца кимна:
— Скоро стане малко тупурдия, а мъж на място печели добре в таквиз работа!
Ма Жун протегна отворена длан.
— Не, не сега. Като почне подир някой ден, много пара в таз ръка!
— Готов съм! — разпалено извика Ма Жун. — Как да намеря вашите хора?
Ловеца отново заприказва бързо-бързо на другия уйгур. После се изправи:
— Тръгва, брато, води тебе при главен човек.
Ма Жун скочи на крака и намъкна ръце в ръкавите на робата си. Потупа дружелюбно момичето по бузата и каза:
— Ще се върна, Тълби!
Двамата излязоха от къщата. Ловеца поведе Ма Жун по истински лабиринт от тъмни улички, докато стигнаха до някаква изпотрошена тараба. Спряха пред една къщичка. Уйгурът почука на вратата. Никой не отвори. Ловеца сви рамене, отвори вратата с ритник и направи знак на Ма Жун да го последва. Стаята бе гола. Имаше само една дървена пейка, покрита с овчи кожи, и те седнаха на нея.
— Главен човек идва скоро — каза Ловеца.
Ма Жун кимна и се приготви за дълго чакане. Вратата изведнъж се отвори и в стаята влетя един широкоплещест мъж, който извика нещо възбудено на Ловеца.
— Какви ги разправя тоя? — попита Ма Жун. Ловеца изглеждаше сепнат:
— Казва, стражник тършува в източен квартал.
Ма Жун скочи.
— Мен да ме няма, приятели! — отсече той. — Дойдат ли тук, загубен съм! Ще се върна утре. Как да намеря тая дупка?
— Попитай къде Оролакчи — отговори уйгурът.
— Сега тръгвам. Хубавицата ще почака — и изскочи навън. Завари съдията сам в кабинета му, потънал в мисли.
Когато го видя, Ди се намръщи:
— Тао Ган и началникът Фън се върнаха преди малко. Докладваха ми, че нищо не са намерили. Тао Ган обиколил южния квартал, но там от половин година ново момиче не е постъпвало. Ти какво научи в северния?
— За отвлеченото момиче — нищо — отговори Ма Жун. — Но попаднах на нещо, което може би ще ви заинтересува, господарю.
И той дума по дума разказа за премеждията си с Ловеца и Тълби. Съдията Ди го слушаше разсеяно.
— Тези разбойници явно искат да те вземат за нападение срещу някое друго племе — каза той накрая. — На твое място не бих ходил с тях оттатък реката — Ма Жун поклати глава със съмнение, но съдията продължи: — Утре сутрин искам да отидем тримата със сержант Хун в имението на губернатора Ю. Вечерта можеш да отскочиш отново до северния квартал, за да се опиташ да научиш нещо повече за главатаря на тази варварска шайка.
Глава 17
Госпожа Ю посещава повторно съдилището; неочакван край на един излет.
Съдията Ди възнамеряваше да потеглят рано сутринта за извънградското имение на губернатора. Но докато пиеше сутрешния си чай, влезе сержант Хун и съобщи, че госпожа Ю се явява със сина си Ю Шан по молба на съдията. Той нареди да ги въведат.
Ю Шан бе високо за възрастта си момче с открито будно лице и решителен израз, което се хареса на съдията. Той покани госпожа Ю и сина й да седнат пред бюрото. След размяната на обичайните учтиви приветствия съдията каза: