Докато съдията благодареше на архиваря, в кабинета влезе Цяо Тай. Изглеждаше разтревожен.
— Надявам се, че нищо нередно не се е случило в дома на Шиен, Цяо Тай? — попита съдията.
Цяо Тай седна и засука късия си мустак. После каза:
— Не зная как да ви обясня, господарю, но усещам, че се готви нещо. Войниците се промениха. Може да е само моя догадка, но от два дни сякаш нещо ги мъчи. Говорих и с ефрейтор Лин, който също е притеснен. Някои от войниците харчат много повече, отколкото е заплатата им.
Съдията Ди го слушаше напрегнато.
— Като че ли наистина се подготвя нещо сериозно! — бавно каза той. — Цяо Тай, изслушай и какво е научил Ма Жун.
Ма Жун отново разказа за дочутото в северния квартал.
— Опасявам се, че ще имаме премеждия, ваше превъзходителство — поклати глава Цяо Тай. — Хитрината ни за несъществуващия полк, обикалящ границата, може да се превърне в капан за нас самите. Така успяхме да се справим с Шиен Моу и хората му, но, от друга страна, нищо чудно варварите да решат да нападнат преди пристигането на редовния гарнизон. За тях сега е най-удобният момент.
Съдията Ди подръпна бакенбардите си.
— Само варварско нападение ни липсваше! — гневно извика той. — Като че ли не ни стигат другите главоболия! Подозирам, че в дъното и на тази работа е същият загадъчен подстрекател, наставникът на Шиен Моу. С колко сигурни войници разполагаме според теб?
Цяо Тай помисли и каза:
— С не повече от петдесетина, господарю.
Настъпи мълчание и после съдията Ди удари с юмрук по бюрото.
— Може и да не е много късно! Забележката ти, Цяо Тай, че може и сами да попаднем в капана, който приготвихме, ми подсказва нещо. Ма Жун, трябва незабавно да арестуваш онзи уйгур, с когото си щял да се срещнеш снощи. Можеш ли да свършиш това, без никой да усети?
Лицето на Ма Жун грейна. Той сложи огромните си ръчища на коленете и каза усмихнат:
— Малко се усложнява задачата от това, че трябва да стане посред бял ден, но ще се справим.
— Тръгвайте веднага с Цяо Тай! — нареди съдията. — И не забравяйте, никой не бива да разбере. Ако ще се разчуе, по-добре се откажете.
Ма Жун кимна. Стана и даде знак на Цяо Тай да го последва. Двамата отидоха в караулното и седнаха в един ъгъл. Известно време се съвещаваха шепнешком, после Ма Жун стана и излезе сам.
Заобиколи сградата на съда и с нехаен вид пое по главната улица към Северната врата. Спря се за известно време пред една гостилница и влезе вътре. Вече беше идвал тук и съдържателят го поздрави по име.
— Ще хапна в някоя от стаичките горе! — заяви Ма Жун и се качи по стълбата.
На горния кат се разположи в една ъглова стаичка. Тъкмо си бе поръчал обяда, когато се появи Цяо Тай. Беше се вмъкнал през задния вход. Ма Жун бързешком свали куртката и шапчицата си. Докато Цяо Тай ги увиваше на вързоп, той тръсна глава и върза през челото си един мръсен парцал. Затъкна полите на робата си в широкия пояс и нави ръкави. Кимна на Цяо Тай и се измъкна. Слезе на пръсти до кухнята.
— Ей, търбух, дай една маслена питка! — изкрещя той в ухото на готвача, който се потеше край огъня.
Готвачът вдигна стреснато глава. После побърза да даде една залепнала за тавата питка на свирепия здравеняк. Ма Жун изръмжа нещо, грабна питката и изхвърча от кухнята през задната врата.
Горе Цяо Тай добре си похапна. Клиентът беше с познатата кафява роба и черната шапка на служител от съдилището и сервитьорът изобщо не забеляза, че не е същият човек. Цяо Тай изчака съдържателят да се улиса някъде и изчезна.
В това време Ма Жун вече бе стигнал пазарището при кулата с барабана. Помота се пред сергиите, после прекоси площада и стигна до кулата. Между каменните подпори не се виждаше жива душа. Когато валеше, търговците често се струпваха тук, за да изложат стоката си на сушина, но днес се радваха отвън на топлото слънце.
Ма Жун хвърли поглед през рамо. Увери се, че никой не го гледа, и се шмугна по тясната стълба към втория кат. Излезе на обширна площадка между четирите широки свода. В жегите хората идваха тук да се поразхладят, но сега нямаше никой. Дървената стълба за третия етаж бе затворена с решетка. Катинар нямаше. През резето беше залепена книжна лента с големия червен печат на съдилището. Без да му мисли, Ма Жун разчупи печата, издърпа решетката и се качи горе. На една платформа в средата стоеше големият кръгъл барабан, покрит с дебел слой прах, навят от вятъра през откритите сводове. Той служеше, за да се предупреждава населението в случай на тревога. Очевидно не беше използван от години. Ма Жун кимна и побърза да слезе на долния етаж. Надникна иззад един ъгъл. Не откри нищо подозрително, измъкна се бързо от кулата и пое към северния квартал.