— Голям страх им имате вие, китайците, на вашите съдии — презрително се усмихна уйгурът. — Да дойде мен да уплаши! Преди няколко години с ей тия ръце прерязах гърлото на един.
Ма Жун изгледа домакина си с възхищение.
— Трябва на всяка цена да се свържете с приятеля ми — каза той. — Страхотно върти меча, но най-важното е, че им знае всичките пароли и военни обичаи.
— Къде е той? — нетърпеливо запита уйгурът.
— Близо е, ваша милост. Намерихме му чудно скривалище. Излиза само нощем, денем спи горе при барабана в кулата.
Уйгурът се изсмя:
— Добре сте го измислили. Никой няма да се сети там да го търси. Иди го доведи!
Ма Жун сведе смутено очи и свъси вежди:
— Не смее да излиза денем, ваша милост. Не може ли ние да отидем? Не е далеч.
Уйгурът изгледа недоверчиво Ма Жун. Помисли известно време и стана. Свали ножа си от пояса и го пъхна в ръкава.
— Надявам се, за твое добро, че не се опитваш да ми играеш номер. Върви напред. Преди да гъкнеш, ножът ми е в ребрата ти… Колкото и хора да има, никой няма да може да ти помогне!
Ма Жун сви рамене:
— Нали така и така сме в ръцете ви! Една дума в съда и сме отишли с моя приятел.
— Да не се налага да ти го припомням!
Тръгнаха по улицата. През цялото време уйгурът вървеше на няколко крачки зад Ма Жун. Малко преди да стигнат пазара, Ма Жун видя Цяо Тай, облегнат на една възпоменателна плоча. Стоеше със скръстени ръце и наблюдаваше безучастно тълпата. По островърхата шапка, кафявата роба с черен широк пояс и властната осанка отдалеч си личеше, че е служител в съдилището.
Ма Жун забави крачка. Сега беше най-опасно. Ножът на уйгура всеки миг можеше да се забие в гърба му. Но не биваше да избързва, трябваше да е сигурен, че Цяо Тай го е видял. Ма Жун играеше чудесно ролята си, но на челото му бе избила ледена пот. За миг сякаш се поколеба. Цяо Тай вдигна ръка и бавно приглади мустак, а Ма Жун се врътна и бързо заобиколи каменната плоча. Добра се жив и здрав в сумрака под кулата. По петите го настигна уйгурът.
— Видяхте ли го оня, дето се бе подпрял на каменната плоча? — развълнувано прошепна Ма Жун. — От съдилището е кучето!
— Видях — сухо отвърна варваринът. — Побързай!
Ма Жун се качи по стълбата на по-горния кат.
— Ето оттук се вмъкна приятелят ми — посочи той на уйгура счупения печат.
Варваринът извади камата от капията и прокара пръст по наточеното като бръснач острие.
— Качвай се! — изкомандва той.
Ма Жун сви примирено рамене и тръгна бавно по тясната стълба, а уйгурът го последва. След като провря рамене през отвора, Ма Жун извика:
— Чисто е. Този мързеливец хърка.
При тези думи той изскочи бързо горе, сочейки барабана:
— Ето го моя побратим! — каза той през рамо.
Щом главата на уйгура се подаде над дъсчения под, Ма Жун го изрита със страшна сила в лицето. Варваринът извика и се претърколи надолу по стъпалата. Бърз като светкавица, Ма Жун скочи след него, като най-долу се размина на косъм със злокобното острие. Уйгурът лежеше на пода, подпрян на лявата си ръка. Изглежда, си бе счупил крака, а от една рана на голия му череп течеше кръв. Очите му святкаха яростно, дясната ръка стискаше здраво ножа.
Ма Жун си помисли, че моментът не е за двубой по правилата. Скочи зад уйгура и преди той да успее да се извърти, го изрита с такава сила по главата, че тя изкънтя в последното стъпало. Ножът изтрополи на пода. Мъжът бе изгубил съзнание. Ма Жун вдигна опасното оръжие и го затъкна в пояса си. После изви ръцете на уйгура зад гърба и опипа крака му. Беше счупен на няколко места.
Излезе от кулата и нехайно се отправи към каменната плоча. Преди да я отмине, Цяо Тай пристъпи напред.
— Стой! — викна той и сграбчи Ма Жун за китката.
Ма Жун се освободи с едно тръсване на ръка и изгледа свирепо Цяо Тай:
— Долу лапите!
— Аз съм служител на съдилището! — със суров глас каза Цяо Тай. — Негово превъзходителство съдията има да те попита за едно — друго, приятелче!
— Мен! — викна възмутено Ма Жун. — Та аз съм почтен гражданин, господин стражник!
Край тях веднага се събра тълпа зяпачи и ги загледа любопитно.
— Ще тръгнеш ли сам, или да приложа сила? — заканително попита Цяо Тай.
— Ей, хора, докога ще се оставяме на тия крастави кучета от съдилището да ни тормозят на всяка крачка? — обърна се Ма Жун към тълпата.
За своя радост забеляза, че никой не направи опит да му се притече на помощ. Ма Жун сви рамене.
— Добре де, аз съм чист, не ме е страх от съда!
Цяо Тай върза ръцете му на гърба. Ма Жун се обърна към него:
— Слушай, приятелят ми е болен. Нека дам на тоя пекар някоя пара да му занесе нещо за ядене. Човекът не може да става.