— За вас такъв китаец е предател — извика уйгурът, — но за мен е справедлив човек. Някои от вашите разбраха, че трябва да ни бъде върнато присвоеното от вас. Кой заграби земите ни и разора пасбищата ни за оризища? Кой ни изтласква все по-навътре в пустинята, където хората и добитъкът ни гинат от глад? Няма да издам хората, които разбраха какви ужасни неправди китайците причиняват на храбрите уйгурски племена!
Началникът на стражата замахна да го удари, но съдията вдигна ръка. Наведе се напред и каза спокойно:
— Обстоятелствата не ми позволяват точно сега да се впускам в празни спорове. И без това вече не можеш да ходиш, защото десният ти крак е счупен. Значи няма да е голяма беда, ако и другия го сполети същото — и даде знак на началника.
Двама стражници повалиха уйгура възнак на пода и настъпиха дланите му. Трети внесе дървено магаре, две-три педи високо. Началникът повдигна левия крак на Улджин и завърза глезена му за магарето. После обърна очи към съдията.
Той кимна и един як стражник стовари върху коляното на затворника тежка бухалка. Уйгурът изкрещя.
— Не бързай! — нареди съдията.
Стражникът стовари още веднъж бухалката върху пищяла, а после и върху бедрото на уйгура. Улджин крещеше и псуваше на своя език. След повторния удар по пищяла той извика:
— Един ден с нашите орди ще завладеем прокълнатата ви страна, ще сринем крепостите ви до основи, ще изгорим градовете ви, ще избием мъжете ви, жените и децата ви ще бъдат наши роби…
Бухалката падна, той нададе див крясък, който премина във вой. Стражникът замахна пак, но съдията го спря.
— Както скоро ще разбереш — обърна се той към Улджин, — това е само обичаен разпит. Не искам друго от теб, освен да потвърдиш разказа на твоя съзаклятник китаец, който разкри целия ви злодейски заговор.
С нечовешко усилие уйгурът изтръгна едната си длан изпод стъпалото на стражника, надигна се на лакът и извика:
— Няма да ме оплетеш в наглите си лъжи, чиновническо псе!
— Добре тогава — с леден глас каза съдията. — Разбира се, един китаец е много по-умен от всички празноглави варвари. Надхитри ви вашият мним съзаклятник. Та той разкри всичко на властите и скоро ще получи от правителството добър пост в отплата за ценните сведения. Не разбираш ли, че и ти, и твоят невеж хан сте изиграни?
Докато говореше, съдията Ди направи знак на Ма Жун. След минута пред масата се изправи Ю Ки.
Когато видя проснатия на пода уйгур, Ю Ки пребледня като смъртник. Понечи да се обърне, но Ма Жун склещи китката му като в менгеме. А уйгурът, щом видя Ю Ки, забълва поток от ругатни и клетви:
— Мръсно куче! Гнусен предател! Проклет да е денят, в който един доблестен уйгур реши да се свърже с теб, лигав червей, покварен като всички китайци!
— Ваше превъзходителство, този мъж е луд! — извика Ю Ки.
Съдията Ди не му обърна внимание. Спокойно попита уйгура:
— Кои са другите ти съучастници в дома на този човек?
Улджин каза имената на двамата уйгури, наети от Ю Ки като наставници по бойни умения, и се провикна:
— Но това не е единственият китаец, който ви предава! Това куче Ю Ки може и да ме е изиграл, но пък други са готови по корем да се влачат пред нас за пари — и изброи имената на трима търговци и четирима войници.
Тао Ган внимателно ги записа. Съдията Ди извика Цяо Тай и му прошепна:
— Тичай веднага в къщата на Шиен и задръж четиримата войници под стража. После с ефрейтор Лин идете у Ю Ки и арестувайте двамата уйгури. След това задръж тримата търговци и накрая — Ловеца и сподвижниците му от северния квартал!
Цяо Тай забърза към изхода, а съдията Ди отново се обърна към Улджин:
— Улджин, аз не съм несправедлив човек. Няма да позволя един китаец да бъде възнаграден, задето те е издал, след като сам те е подстрекавал и е бил твой съучастник. Ако не искаш Ю Ки да се измъкне от правосъдието, разкажи как бе убит съдията Пън.