Зъл пламък проблесна в очите на уйгура.
— Аз съм отмъстен! — извика той. — Слушай, чиновнико! Преди четири години този човек, Ю Ки, ми даде десет сребърника и ме прати тук в съда да кажа на новия съдия, че същата нощ може да изненада тайна среща между Ю Ки и пратеник на уйгурския хан при брода на реката. Съдията Пън тръгна само с един помощник. Него убих веднага след като излязохме от града. После заклах и съдията и хвърлих тялото му на брега на реката — и Улджин се изхрачи към Ю Ки. — Ето ти наградата, краставо куче! — изкрещя той.
Съдията Ди кимна на старшия писар. Той прочете на глас показанията на уйгура. Поднесоха документа и Улджин положи отпечатък от палеца си върху него. С тържествен глас съдията Ди заяви:
— Улджин, ти си уйгурски княз и престъплението ти засяга отношенията на нашата империя с други страни. Не разполагам с никакви средства, за да разбера дали и твоят хан и вождовете на други племена са замесени в този противодържавен заговор. Като окръжен магистрат нямам правомощия да произнеса присъда срещу теб. Още днес ще те изпратя за столицата, където случаят ще бъде поет от министерството на отношенията с варварите.
По знак на съдията положиха Улджин на носилка и го отнесоха обратно в тъмницата.
— Престъпникът Ю Ки да застане пред съда!
Докато двама стражници грубо поваляха Ю Ки на колене, съдията Ди заговори строго:
— Ю Ки, обвинен си в предателство към родината. Това е престъпление срещу държавата и законът предвижда най-сурово наказание. Но славното име на твоя баща и евентуална препоръка от мен могат да накарат Столичния съд да смекчи страшната участ, която те очаква. Затова те съветвам да направиш пълни самопризнания и най-подробно да разкажеш за всичките си злодеяния.
Ю Ки не отговори. Дишаше тежко със сведена глава. След известно време най-сетне вдигна очи и с беззвучен глас, съвсем различен от обичайното му словообилие, започна:
— Освен двамата уйгури в дома ми никой не е в течение. Бях решил да изчакам последния момент, за да кажа на прислугата, че ще превземем града. Четиримата войници са купени с пари. Утре точно в полунощ трябваше да запалят огън на най-високата стражева кула в къщата на Шиен. Те знаят само, че това е сигнал за шайка бандити, които ще предизвикат безредици и под тяхното прикритие ще оберат двата големи златарски дюкяна. Всъщност това е сигналът за нападение, уговорен с уйгурските племена отвъд реката. В същото време Улджин трябваше да отвори със своите помощници китайци решетките на речната врата и…
— Достатъчно! — рязко го прекъсна съдията. — Утре ще имаш възможност да разкажеш всичко. Сега искам да отговориш на един-единствен въпрос. Какво направи със скритото завещание в рисунката, която баща ти завеща на втората си съпруга?
Върху сгърченото лице на Ю Ки за миг се изписа удивление. След това той каза:
— Според оригиналното завещание всичко трябваше да бъде разделено по равно между мен и природения ми брат Ю Шан и аз го унищожих. На негово място пъхнах в подплатата на свитъка собственоръчно написан от мен документ, според който ставах единствен наследник.
— Както виждаш — презрително каза съдията, — безсмислено е да отричаш. Всичките ти престъпления са ми известни. Отведете го в тъмницата!
Малко след като съдията закри заседанието, Цяо Тай влезе в кабинета му и докладва, че всички престъпници са арестувани. В северния квартал възникнали известни трудности, защото Ловеца се опитал да окаже съпротива, та се наложило ефрейтор Лин да се отнесе по-сурово с него. Съдията Ди се облегна в креслото си. Отпи глътка горещ чай и каза:
— Улджин и шестимата уйгури трябва да заминат за столицата. Ефрейтор Лин да подбере десет войници и утре сутринта да потеглят. Като сменят конете в попътните постове, ще стигнат в столицата за една седмица. Тримата търговци и четиримата войници ще съдя аз — той огледа помощниците си, насядали в полукръг пред бюрото, и продължи с усмивка: — Надявам се, че с ареста на водачите сме задушили заговора в зародиш!
Цяо Тай закима енергично.
— Не бива да подценяваме уйгурите. На открит терен са майстори в боя. Чудесни ездачи са, а стрелците им не пропускат. Но за наше щастие нямат нито опит, нито необходимото снаряжение, за да превземат един укрепен град. Ако не видят утре вечер уговорения сигнал на върха на стражевата кула, няма да посмеят да нападнат.
Съдията поклати глава.
— Оставям на теб, Цяо Тай, организацията на отбраната в случай на нападение — и добави усмихнат: — Е, поне не ви остава време да скучаете!
— Когато преди няколко дни идвахме насам, господарю — лукаво се обади сержант Хун, — предрекохте, че в Ланфан ни предстоят по-необичайни дела. Предчувствието ви е било точно.