Съдията уморено прокара длан по очите си.
— Не ми се вярва, че е изтекла само една седмица, откак сме тук — той скръсти ръце в ръкавите си и продължи: — Сега, като поглеждам назад, виждам, че най-сериозните притеснения идваха от загадъчния посетител на Шиен Моу. Ясно беше, че нечий остър ум направлява действията на тиранина. И разбрах, че докато той е на свобода, може да се очаква най-лошото.
— Но как прозряхте, господарю, че това е Ю Ки? — попита Тао Ган. — Ние не разполагахме с никаква следа.
Съдията поклати глава.
— Прав си. Почти нищо не ни бе известно за него, с изключение на две непреки улики, които можеха да доведат до разрешаване на загадката. Първо, знаехме, че този човек е добре запознат с вътрешното и външното положение на империята. Второ, че живее недалеч от дома на Шиен Моу. Признавам, че отначало подозренията ми се насочиха към нашия художник. Той е луда глава и като че ли нищо не би му попречило да се впусне в такова безразсъдно начинание. А произходът и образованието са му осигурили достатъчно знания, за да направлява Шиен Моу.
— Пък и този извратен интерес на У към варварското изкуство! — обади се сержант Хун.
— Да, така е — каза съдията. — Но У живее доста далеч от Шиен Моу. Не виждах как би успявал редовно да се измъква така специално издокаран, без да събуди подозренията на своя хазаин кръчмаря. А съдържателят на „Непресъхващ извор“ е непоправим дърдорко. Най-сетне, онова, което Ма Жун научи от разговора с Ловеца, недвусмислено доказа неучастието на У. Неговото арестуване не бе внесло никакви изменения в плановете на негодниците.
Съдията извади ръце от ръкавите и се облакъти на бюрото. Обърна се към Цяо Тай и добави:
— Твоята забележка, Цяо Тай, ме накара да прозра истината.
Цяо Тай ококори очи.
— Точно ти привлече вниманието ми към опаката страна на нашата хитрост с измислената армия — продължи съдията. — Изведнъж ми дойде на ум, че всичките предпазни мерки, взети от Ю Ки, за да се защити от варварско нападение, може би са всъщност подготовка за такова нападение. Това предположение много добре съвпадаше с известните факти и тогава видях, че ролята на таен съветник чудесно подхожда на Ю Ки. Най-напред, този негодник е роден в дома на един от най-големите ни държавници и прекрасно се ориентира във вътрешното и външното положение на империята. Освен това домът му е недалеч от къщата на Шиен Моу и той е могъл да вижда черното знаме, с което тиранинът го е викал, за да се съветва с него. И други въпроси започнаха да се натрапват в съзнанието ми. Защо един човек, който толкова се страхува от варварско нападение, си е купил къща в най-уязвимия за нападение югозападен квартал, близо до речната врата?
При това има друга къща, близо до Източната врата, откъдето при опасност може лесно да се измъкне в планините. Защо Шиен Моу е оставил спокойно Ю Ки да му отнеме най-добрия военен наставник? Възможният отговор беше само един: Ю Ки е тайният съветник на Шиен, той е замислил да създаде независимо княжество на границата на империята. Всъщност Шиен Моу сам го издаде.
— Кога, господарю? — в един глас извикаха сержантът и Ма Жун, докато Цяо Тай и Тао Ган гледаха недоумяващо съдията.
— Ние помислихме, че точно преди да умре, Шиен Моу се опитваше да каже нещо, което започва със звука „Ю“. Каква несъобразителност! Какви глупаци бяхме тогава! Един умиращ никога не се впуска в дълги обяснения. Шиен Моу ни е казал името на убиеца на съдията Пън и нищо друго…
Тао Ган удари ядно с юмрук по бюрото и поклати глава към побратимите си.
— Трябва да призная — продължи съдията, — че старият учител Жеравова Роба ме насочи по правия път. В началото на нашия разговор исках да му кажа, че се чувствам като юноша пред него, но той ме прекъсна и не разбра, че не говоря за губернатора Ю. Поне така си помислих тогава… Сега се питам дали не го направи нарочно. Започва да ми се струва, че е придавал особен смисъл на всяка дума, която изрече.
Гласът на съдията постепенно заглъхна. Няколко минути мълча, поглаждайки разсеяно брадата си. После изгледа помощниците си и каза с решителен глас:
— Утре сутринта ще приключа с делото на Ю. Обвинението в предателство към родината е възможно най-тежкото, по-тежко и от това за убийството на съдията. Възнамерявам на същото заседание да сложа край и на случая с убийството на генерал Дън.
При тази поредна неочаквана вест всичките верни помощници на съдията заговориха наведнъж. Той вдигна ръка:
— Така е, приятели, най-сетне разреших и тази загадка. Убиецът на генерала сам се е подписал под престъплението си!