— Знаех си аз! — извика сержантът — Няма начин да не е този нагъл мазач!
— Утре ще научите как генерал Дън е намерил смъртта си — кратко каза съдията. Изпи си чашата и продължи: — Днес успяхме да изясним някои неща, но за съжаление два въпроса още не са разрешени. Първият, най-спешният, е отвличането на Бяла Орхидея. Вторият, неразтълкуваната картина на губернатора с неговото завещание, може и да поизчака малко, но все пак изисква цялото ни внимание. Ако не успеем да докажем, че госпожа Ю и нейният малък син са законните наследници на половината имущество, останало от губернатора, клетниците ще бъдат осъдени завинаги на нищета. Защото всичко, принадлежащо на предателя Ю Ки, ще бъде конфискувано в полза на държавата. За наша беда Ю Ки е унищожил завещанието, което е открил в свитъка. Без това веществено доказателство дори самопризнанията на Ю Ки не могат нищо да променят. Остава фактът, че на смъртното си ложе старият губернатор е завещал картината на госпожа Ю, а „всичко останало“ — на по-големия си син. Върховните власти, особено министерството на финансите, ще се хванат за това устно завещание на губернатора и ще приберат цялото имущество на Ю Ки. Не успея ли да разтълкувам загадката на този пейзаж, госпожа Ю и Ю Шан няма да получат грош!
Тао Ган поклати глава. Пръстите му несъзнателно подръпнаха трите дълги косъма на лявата му буза, преди да попита:
— Отначало ние нямахме представа, че Ю Ки е скроил този престъпен заговор срещу централната власт. За нас той беше замесен само в някаква неясна разправия около едно наследство. Мога ли да ви попитам, господарю, какво ви накара толкова живо да се заинтересувате от делото „Ю срещу Ю“?
Съдията се усмихна широко:
— След като сме започнали един път с признанията, ще ви кажа, че винаги съм се възхищавал от личността на губернатора Ю Шушиен. Преди много години, подготвяйки се за втория си изпит, най-старателно преписах всички доклади, до които се добрах, за разкрити от губернатора престъпления, докато още е бил окръжен съдия. Изучих ги подробно, защото амбицията ми беше един ден да черпя вдъхновение от неговите бляскави умозаключения. След това изчетох всичките му предложения до трона, като се опитвах да попия пламенната му любов към правдата и дълбоката му преданост към държавата. За мен той беше най-добрият образец, идеалът за вярна служба на империята. Как исках да се срещна с него! Но беше невъзможно. Той вече беше губернатор, аз — начинаещ кандидат. После изведнъж, на гребена на славата, подаде оставка от всичките си длъжности. Тази необяснима постъпка на човека, от когото безгранично се възхищавах, ме потресе дълбоко. И до днес не мога да си я обясня. И когато в архива на Ланфан попаднах на делото „Ю срещу Ю“, стори ми се, че съдбата най-сетне урежда среща между мен и образеца на младостта ми, дори само духовна. Приех неговото завещание като предизвикателство, отправено от гроба лично към мен.
Съдията замълча и хвърли остър поглед към окачения на отсрещната стена пейзаж. Посочи го с пръст и продължи:
— Няма да се успокоя, докато не разкрия загадката на тази картина! Особено сега, след самопризнанието на Ю Ки, тя се превърна в послание до мен, изпратено от стария губернатор. В памет на този велик човек смятам за свой дълг да защитавам правата на неговата вдовица и на малкия му син. Още повече че предавам големия на палача.
Съдията стана и направи няколко крачки към картината. Помощниците му го последваха и се скупчиха пред нея с широко отворени очи. Съдията скръсти ръце в широките ръкави на робата си и прочете, като произнасяше отчетливо всеки звук: „Домовете на напразната надежда“. Какво ли разочарование бе изживял старият губернатор, когато е открил, че синът му Ю Ки е наследил от него бляскавия ум, но не и непоколебимата му честност!
— Вече знам наизуст всеки замах на четката. Надявах се старото извънградско имение да ми подскаже някаква следа, но не мога…
Съдията млъкна внезапно и направи още една крачка към свитъка. Огледа го подробно, като започна от горния край, и накрая се наведе, за да стигне до долния. После се изправи и бавно поглади бакенбардите си. Обърна се. В очите му святкаше радостно пламъче.
— Приятели мои, най-сетне открих тайната! — провикна се той. — Утре ще приключим и с този случай.
Глава 21
Един хитроумен механизъм излиза наяве; Цяо Тай разказва печална история.
Новината за арестуването на Ю Ки се бе разнесла из града като светкавица заедно с какви ли не фантастични слухове за залавянето на уйгурския вожд. На другата сутрин пред вратата на съдебната зала се блъскаше огромна тълпа.