Ю Ки помисли и отговори:
— Около две хиляди добре обучени конни стрелци и стотина пешаци.
— Каква е ролята на тримата китайски търговци в твоя план?
— Никога не съм ги виждал. Стараех се колкото може по-малко да се показвам. Наредих на Оролакчи да си намери десетина съучастници китайци, за да има кой да заведе неговите уйгурски воини до съдилището и градските врати. Той се е свързал с тях и ги е подкупил.
Съдията заповяда на старшия писар да прочете на глас показанията на подсъдимия. Ю Ки потвърди, че записаното съответства на показанията му, и сложи отпечатък от палеца си под протокола. Съдията Ди изпъна рамене и изрече с тържествен тон:
— Ю Ки, обявявам те за виновен в измяна на родината. Сега от висшите власти зависи да облекчат присъдата ти, като вземат предвид славното минало на твоя бележит баща и факта, че направи доброволни самопризнания. Мой дълг е все пак да те предупредя, че за измяна в закона е предвидено смъртно наказание в една от най-суровите му форми. Тялото на престъпника се реже на малки парчета, изтезанието се нарича „бавна смърт“. Отведете затворника!
След това съдията се обърна към присъстващите:
— Обезвредени са всички водачи на този коварен заговор. Варварите няма да посмеят да нападнат тази нощ, защото няма да видят уговорения сигнал. Същевременно са взети всички необходими мерки да бъдат отблъснати, ако все пак тръгнат в атака. През деня ще получите указания от своите квартални надзорници. Но нямате повод за страх, варварите никога не са превземали укрепен град!
Шумни възгласи изпълниха залата. Съдията стовари чукчето си на масата и обяви:
— Преминавам към разглеждане на делото „Дън срещу У“.
С червената си лакирана четчица той написа нареждане за тъмничаря. След малко двама стражници избутаха У пред подиума. Докато художникът коленичеше, съдията извади от ръкава си една картонена кутийка и я избута през края на масата. Тя падна на пода, претърколи се няколко пъти и спря точно пред У. Художникът я изгледа зачуден. Това беше кутийката, открита в ръкава на убития генерал. Ъгълчето, изгризало от мишката, бе внимателно подлепено.
— Позната ли ти е тази вещ? — попита съдията. У вдигна глава.
— В такива кутийки продават захаросани плодове на пазарището до кулата с барабана. И аз съм купувал, но точно такава не съм виждал. По надписа на капака съдя, че е била предназначена за подарък.
— Точно така — каза съдията. — Това е подарък за рожден ден. Ще опиташ ли една от тези сливи?
У погледна объркано към съдията, после сви рамене и заяви:
— Защо не, ваше превъзходителство!
Той отвори кутията. Върху бяла копринена хартия изящно бяха наредени девет сливи. У ги опипа с пръст, избра си най-меката и я лапна. Сдъвка я грижливо и изплю костилката на пода.
— Негово превъзходителство желае ли да изям още една? — учтиво попита той.
— Достатъчно! — каза съдията. — Можеш да се оттеглиш.
У стана и се огледа към стражниците, застанали отляво и отдясно на подиума. Те не направиха и най-малкото движение, за да го поведат обратно в тъмницата. С нарастващо учудване художникът се дръпна няколко крачки назад. Застана неподвижен и загледа съдията с любопитство.
— Да дойде кандидатът Дън! — заповяда съдията. Докато Дън падаше на колене пред подиума, съдията заяви:
— Кандидат Дън, вече знам кой е убил вашия баща. И все пак не мога да кажа, че съм изяснил всичко около този загадъчен случай, който в хода на разследването се усложняваше непрекъснато. Срещу баща ви едновременно е бил направен втори опит за покушение. Но неуспелите опити са извън правомощията на този съд. Мога обаче да заявя, че обвиненият У няма нищо общо с убийството на генерала. Обявявам за приключено делото срещу У Фан!
Зачуден шепот се понесе из залата. Кандидатът Дън мълчеше. Той не се осмели да повтори обвинението си срещу У.
— Негово превъзходителство откри ли Бяла Орхидея? — извика У.
Съдията поклати отрицателно глава. Художникът се обърна мълчаливо, без да изрече дори обичайните учтивости, и си проби път сред тълпата до изхода на залата.
Съдията Ди вдигна от масата една червена лакирана четчица за писане.
— Станете, кандидат Дън! — заповяда той. — Разкажете всичко, което знаете за тази четка.
Докато говореше, той я подаде на Дън с кухата дръжка, насочена към лицето му. Кандидатът изглеждаше напълно объркан. Пое четката от ръката на съдията и я повъртя между пръстите си. Прочете надписа, изрязан на дръжката, и кимна.
— Надписът ми припомни откъде идва този предмет, ваше превъзходителство. Преди няколко години моят баща ми показа в колекцията си тази четка заедно с няколко много редки нефритови фигурки. Един много високопоставен мъж му ги поднесъл като предварителен подарък за шейсетия му юбилей. Не му каза името, само обясни, че този човек знаел, че няма да е жив тогава, затова го поздравил предварително, а баща ми обещал, че ще изчака юбилея и чак тогава ще започне да пише с тази четка. Покойният ми баща много държеше на този предмет. След като ми го показа, внимателно го прибра обратно в ковчежето заедно с нефритовите фигурки.