Началникът на стражата завари в караулното У, който го чакаше. Художникът се поклони дълбоко и каза настойчиво:
— Моля ви, разрешете ми да ви помогна в търсенето на Бяла Орхидея!
Фън го погледна умислено и отговори:
— Вие бяхте готов да изтърпите най-страшните изтезания, за да не изложите на опасност дъщеря ми. С радост приемам предложението ви, господин У. Сега трябва да изпълня една заповед. Изчакайте ме тук. Когато се върна, ще ви разкажа всичко за нашето безуспешно издирване.
След това, без да обръща внимание на протестите на У, началникът на стражата се насочи към изхода, местейки поглед от лице на лице. Когато забеляза сред последните, които напускаха съдилището, кандидата Дън, изтича при него.
— Господин Дън — каза той, — негово превъзходителство желае да поговори с вас в кабинета си.
Съдията Ди седеше на бюрото, заобиколен от четиримата си помощници. Беше заповядал на Тао Ган да разреже по дължина дръжката на четката. Топченцето смола се оказа още на дъното, откриха и дървената пружина. Когато Фън въведе кандидата в кабинета, съдията каза на помощниците си:
— Можете да се оттеглите. Засега нямам нужда от вас.
Всички тръгнаха към вратата, с изключение на Цяо Тай, който остана на място пред бюрото.
— Господарю — с очевидно притеснение каза той, — моля, разрешете ми да остана.
Съдията сви рамене и погледна застиналото му лице. После кимна мълчаливо към едно от столчетата до бюрото. Цяо Тай седна. Кандидатът Дън понечи да направи същото. Но съдията не го покани да седне, младият мъж се подвоуми за миг и остана прав.
— Кандидат Дън — започна съдията, — не желаех публично да обсъждам деянията на баща ви. Ако не съществуваше една особена причина, която ще ви разкрия след малко, не бих го обвинявал и пред вас, неговия единствен син. Ще ви кажа защо вашият баща е бил осъден да си подаде оставката. Докато още живеех в столицата, в императорската канцелария бяха заведени като поверителни документите за този случай. В тях няма никакви подробности за грозната история, защото нито един очевидец не е останал жив. Но командирът У е успял да събере достатъчно косвени свидетелства, за да докаже недвусмислено отговорността на вашия баща за изтребването на цял един полк от нашата велика императорска армия. По политически съображения властите не са взели никакви мерки срещу баща ви и тогава губернаторът Ю е решил собственоръчно да накаже престъпника. Старият губернатор беше изключително сърцат човек. Не от страх е действал по този причудлив начин, а за да не опозори едно семейство. Сигурен съм, че точно това го е накарало да измисли наказание, изплъзващо се от правосъдието на този свят. Аз не се наемам да го съдя. Човек, замесен от такова тесто, се извисява над нашите правила. Държах просто да сте наясно, че всички факти, свързани с този случай, са ми известни.
Дън мълчеше. Беше ясно, че е знаел за престъплението на баща си. Стоеше с наведена глава и гледаше в пода. Цяо Тай бе замръзнал на столчето. Очите му, вторачени напред, сякаш не виждаха нищо. В тягостното мълчание съдията Ди поглаждаше машинално брадата си. После изведнъж каза:
— Толкоз за баща ви, сега да минем към вас!
Цяо Тай се изправи.
— Позволете да се оттегля, господарю.
Съдията кимна и Цяо Тай излезе, без да каже дума повече.
Съдията продължи да мълчи. Най-сетне кандидатът Дън вдигна към магистрата уплашения си поглед и в същия миг се дръпна ужасен назад. Две огнени очи го пронизаха. Съдията Ди стисна подлакътниците на креслото, надигна се в цял ръст и извика с огромно презрение:
— Гледай своя съдия в очите, нещастнико!
Младежът сякаш се беше вкаменил с разширени от уплаха зеници.
— Негодник! — гласът на съдията трепереше от възмущение. — Мислеше си, че можеш да излъжеш мен, твоя съдия, с гнусните си козни!
Съдията се овладя с усилие. Когато заговори отново, тонът му бе равен, но в него звънтяха метални нотки. Смръзнат от уплаха, кандидатът Дън целият се сви.
— Не У Фан се е опитал да убие баща ти с отрова, а ти, неговият единствен син! С пристигането на художника в Ланфан ти е хрумнало на негов гръб да прехвърлиш гнусното престъпление, което си подготвял. Започнал си да пръскаш всякакви клюки по негов адрес, следял си го. Вмъкнал си се една вечер в ателието му, когато е бил излязъл или се е напивал долу в кръчмата, и си откраднал лист хартия с неговия печат.