Сержант Хун кимна и след кратка пауза каза:
— От самото начало се питах защо господарят не нареди незабавно да се арестува този луд художник. Всички следи водеха към него…
— Кандидатът Дън ми се стори подозрителен още при първата среща. Той дори не скри обезсърчението си, докато разговаряше с мен и с Ма Жун. Незаслужената ми слава на човек, който умее да разнищва криминални загадки, може би е разколебала за малко престъпните му намерения. По някое време дори е бил готов да се откаже от гнусното намерение да убие баща си и да хвърли вината върху У. После е решил, че планът му е безпогрешен и че не си струва да го изоставя. Покани ни в чайната и ни наговори всичките тия приказки за У и за неукротимия му бяс да затрие неговия баща.
— Този мръсник Дън дори се подигра с мен! — гневно се провикна Ма Жун.
Съдията се усмихна и продължи:
— После генералът бе убит. За Дън това бе като гръм от ясно небе, той нищо не разбираше. Бяха го изпреварили. Тази сутрин отново се уверих в това. Забелязахте, надявам се, как му пъхнах изневиделица под носа смъртоносната четка с отвора към лицето. Ако Дън имаше нещо общо с това изкусно изработено оръжие, в този миг щеше да се издаде по някакъв начин. Но убийството на генерала е изненадало най-много самия кандидат. Представям си как се е мъчил да разбере кой го е направил. Дали любовницата му не е замесена по някакъв начин? Или някой се е догадил за намеренията му и го е изпреварил, за да може да го изнудва след това? Нещастният Дън — толкова мъчителни въпроси и никакъв смислен отговор! И той решава въпреки всичко да следва своя план и да прехвърли вината на У. Приемеше ли се художникът за виновен, неговите тревоги отпадаха. Истинският убиец не би могъл да го изнудва. Затова дотича като обезумял в съдилището и обвини У. Но глупакът не проумяваше, че всичките фалшиви улики, които бе струпал, не струват нищо.
— Не, господарю, още не мога да разбера! — възкликна Тао Ган. — Кутията със сливи ясно сочеше художника за виновен.
— Така е. Но прекалено явно. Дън се бе престарал, а освен това целият му замисъл се основава върху пълното непознаване на У. Нашият художник е извънредно чувствителен и умен младеж, въпреки че обноските му, признавам, ме отблъскват. Но е талантлив художник. И подобно на повечето художници може да е крайно небрежен във всекидневието, но заеме ли се с нещо, потъва изцяло в него, изпилва го до най-малките подробности. Ако У наистина реши да отрови някого, няма да използва гамбог и за нищо на света няма да остави толкова явна улика, като печата си в кутията.
Тао Ган поклати глава:
— Решаващото доказателство за невинността на У беше готовността, с която изяде една от новите сливи, които бях подредил в кутията.
— Така е — съгласи се съдията. — Но да следваме събитията поред. След като Дън съобщи за смъртта на баща си, аз избързах да посетя У. Исках да добия представа за характерите на обвинителя и на обвиняемия. Бързо ми стана ясно, че художникът не е човек, който ще извърши предумишлено убийство, а още по-малко — по такава изсмукала от пръстите причина, каквато изтъкваше Дън. Тогава предположих, че убиецът е трето лице. Логично бе генералът да се е сдобил с множество врагове след своето престъпно малодушие. Бях сигурен, че Дън ще се опита да използва този факт срещу У. Но откъде тази ненавист към художника? Предположих, че двамата може да са съперници в любовта. Писмата на Дън и повтарящият се образ в картините на У ме накараха да повярвам, че двамата са се влюбили в една и съща девойка. Кутията с отровните сливи затвърди убеждението ми, че Дън се опитва да омотае в паяжина художника. Но пък тогава трябваше да е взел мерки отровата да бъде открита, преди баща му да е ял от сливите. Един син не поставя под заплаха живота на баща си само за да се отърве от своя съперник в любовта.
— Сега вече разбирам защо господарят извади У от списъка на заподозрените — обади се сержант Хун.
— Дадох си сметка, че Дън е недостоен и неискрен човек — продължи съдията. — Затова не се учудих, когато разбрах, че двамата не обичат една и съща жена. С други думи, лъжливото обвинение на Дън беше единственото, което ги свързваше. Но защо все пак Дън обвини У? Остана едно-единствено обяснение: Дън е отцеубиец и се опитва да прехвърли вината на У. Реших, че Дън се е подсигурил двойно, за да извърши убийството. Единият начин бе успял, оставаше само да се разбере как точно е задействало оръжието. Вторият, кутията с отровните сливи, е бил резервен. Ако това бе истината, трябваше да се установи защо Дън е искал да премахне собствения си баща и има ли това някаква връзка с тайнствената хубавица, по която кандидатът си е бил загубил ума. Тогава изпратих Черна Орхидея в дома на Дън, за да се опита да събере сведения.