— Ако се взрете внимателно в пейзажа, ще откриете някои странни особености. Както виждате, изобразени са къщички сред скалите, свързани помежду си с планински път, като само една остава отделена от останалите: най-голямата и най-изисканата, ето там горе. Построена е на брега на реката, но до нея не води път. Това ме накара да мисля, че тя има някакво по-особено значение. Погледнете тези три дървета. Не ви ли прави впечатление нещо?
Тао Ган и сержантът се облещиха отблизо в свитъка, докато Цяо Тай и Ма Жун вече бяха решили, че това не е за тях, и гледаха господаря си с разширени от възхита зеници. Накрая сержантът и Тао Ган поклатиха недоумяващо глава и съдията продължи:
— Всичките къщички са заобиколени със съвсем бегло нахвърляни дървета. И само боровете са нарисувани подробно, всеки ствол е ясно откроен. Сега обърнете внимание на броя на боровете. При върха на планината, където започва пътят, са два, малко по-надолу три, четири до мястото, където пътят пресича реката, и пет до голямата къща горе вдясно. Тази последователност ми подсказа, че може би те са един вид табели за посоката, която трябва да се следва. Двата бора на върха издават връзката между пейзажа и имението на губернатора: и там два бора обозначават входа на лабиринта.
— Значи този пейзаж е план на лабиринта и показва как се стига до евентуалния павилион в средата му! — възкликна Тао Ган.
Съдията поклати глава.
— Не съвсем — каза той. — Но тук е посочено съществуването на пряка пътека, която води до този предполагаем павилион. Губернаторът е прекарвал твърде много време в лабиринта и не можеше да не си е обзавел в него приятно местенце, за да чете и да работи на спокойствие. Няма съмнение, освен това, че изисканата сграда в горната част на пейзажа символизира въпросния павилион. Но си мисля, че едва ли може да се стигне до него, ако се следва алеята на лабиринта. Старият губернатор никога не би скрил толкова важен документ на място, което може да бъде достигнато само с малко упоритост и смелост, по ясно очертан път. Защо губернаторът така е разграничил двете части на алеята? Защо е представил втората като планинска река?
— За да може всеки да разбере от пръв поглед! — насмешливо подметна Тао Ган.
— Не! — рязко каза съдията. — Преди всичко губернаторът е искал да подчертае значението на тези четири бора. От тях насетне пътят се превръща в река. Мостчето също предупреждава, че се излиза по някакъв начин от следвания до този момент път. Убеден съм, че точно на това място, близо до един от завоите, трябва да се напусне алеята и да се поеме по скрита просека към невидимия павилион.
Тао Ган поклати с възхищение глава:
— Какво хубаво убежище! По-сигурно от всички крепости на света! Ако не знаеш къде да свърнеш от алеята, можеш да обикаляш със седмици. А губернаторът е стигал до павилиона за няколко минути.
— Точно така — потвърди съдията, — ти току-що изтъкна един много важен довод. Губернаторът не е можел да си позволи всеки ден да губи по половин час, докато се добере до тайното си убежище. Точно това си помислих и реших, че не може да не съществува някакъв таен проход. Да проследим сега пътя, изобразен на картината.
Съдията залепи показалеца си за малката къщичка между двата бора при върха на планината.
— Ето го входа на лабиринта. Трябва да се слезе по тези стъпала, изсечени в скалата, и да се тръгне надолу по пътя. Първият завой е без значение, все едно наляво или надясно ще тръгнем. Но на второто разклонение тези три бора показват, че трябва да свием наляво. Стигаме до реката. На това място трябва да се излезе от алеята. Началото на скритата просека е обозначено на пейзажа с четири бора. Предполагам, че ще открием просеката между втория и третия бор, в средата, където тук е нарисувана реката. А по-нататък, следвайки просеката, ще видим, предполагам, нови пет бора, разделени на две групички. Зад тях се крие павилионът на губернатора.
Съдията посочи с пръст голямата къща в горния десен край на картината, след което отиде и седна зад бюрото си.
— Ако предположенията ми се окажат верни — заключи той, — в този павилион ще открием някакви поверителни документи на губернатора или само завещанието му.
— От всичко това на мен ми се замая главата — намеси се Ма Жун, — но си мисля, че трябва да опитаме. За жалост въпреки това страхотно откритие сме още много далеч от разрешаването на третия въпрос, изчезването на Бяла Орхидея.
Лицето на съдията посърна. Докато отпиваше от чая си, той каза унило:
— Много тежък случай, досега не сме напреднали и с педя в него! Още повече съжалявам, защото започнах да ценя нашия началник. Той е предан и доблестен мъж, от онези граждани, с които империята има всички основания да се гордее — съдията прокара уморено ръка по челото си и продължи: — След като хапнем тази вечер, отново ще премислим с какви възможности разполагаме, за да намерим девойката. Разрешим ли другия случай, ще можем да съсредоточим всичките си сили, за да приключим най-сетне и с този. А сега искам незабавно да тръгнем за имението на губернатора, за да проверим доколко е основателно моето предположение за съществуването на тайна просека. Намерим ли истинското му завещание, ще мога да го приложа към официалния доклад за предателството на Ю Ки и да го изпратя с останалите документи на висшите власти. Така министерството на финансите ще бъде принудено да възстанови полагащото се на Ю Шан, когато конфискува имуществото на Ю Ки. Ти, Цяо Тай, ще останеш тук, за да организираш отбраната на града през нощта, ако варварите все пак решат да нападнат. Вие тримата идвате с мен.