— Ето го завещанието на губернатора!
Извади навития на руло лист, разви го и зачете на глас:
Завещание на Ю Шушиен, член на Императорската академия, бивш губернатор на Трите източни провинции и т.н.
Дълбокопочитаеми магистрите и колега, покланям се доземи пред вас за това, че разчетохте посланието на моя пейзаж и проникнахте в сърцето на лабиринта ми.
Който е сял напролет, наесен жъне. Когато се спусне здрачът на последните години, човек трябва да погледне назад и да подложи на съд деянията си, както ще бъдат съдени в отвъдното.
Мислех, че съм постигнал несравним успех в начинанията си, и изведнъж целият мой живот ми се представи като провал. Вложих всичките си сили в преобразуването на империята, а не успях да възпитам собствения си син Ю Ки, плът от плътта ми и кръв от кръвта ми!
Ю Ки е порочно създание, роб на желанията си. Предвиждайки, че след смъртта ми рано или късно ще стигне до жалък край, аз се ожених повторно, за да изпълня дълга си към предците и да осигуря достойно продължение на името, което нося, в случай че Ю Ки загине в тъмница или от меча на палача.
Небесата благословиха този нов съюз с втори син — Ю Шан, в когото влагам големи надежди. Мой дълг е да бдя след смъртта ми той да следва спокойно пътя си.
Зная, че ако справедливо поделя имуществото си между Ю Ки и Ю Шан, животът на малкия ми син ще бъде застрашен. Затова реших на смъртното си легло устно да завещая всичко на Ю Ки. Този документ, носещ подписа и печата ми, изразява моята истинска воля. С него заявявам, че ако сърцето на Ю Ки се промени, всички мои блага трябва да бъдат поделени по равно между него и Ю Шан. Ако обаче Ю Ки извърши някакво престъпление, всичко да бъде дадено на Ю Шан.
Друго наследство със същите разпореждания ще бъде скрито в свитъка с нарисувания от мен пейзаж, така че Ю Ки лесно да го открие. Ако той изпълни последната ми воля, значи всичките ми желания са се сбъднали и небесната благодат е съхранила дома ми. Но ако Ю Ки унищожи второто завещание, в лукавщината си той ще помисли, че пейзажът е разкрил тайната си и ще го върне на вярната ми съпруга. И тогава вие, мъдри и дълбокопочитаеми колега, след разгадаването на посланието в него ще откриете настоящото завещание.
Дано поне милостивите небеса сторят тъй, че когато четете този документ, ръцете на Ю Ки да не са изцапани с кръв! Но ако се е провинил с някое ужасно престъпление, ви натоварвам да предадете на висшите власти приложената към този документ молба.
Небесата да ви благословят, мъдри и дълбокопочитаеми колега, и дано бъдат милосърдни към моя дом.
— Всичко съвпада дума по дума с онова, което открихме досега! — възкликна сержант Хун.
Съдията кимна разсеяно. Погледът му пробяга по другия лист в свитъка и той прочете и него на глас:
Аз, Ю Шушиен, който никога не е молил нищо за себе си или за свой близък, днес коленопреклонно моля след смъртта ми милост в рамките на закона за моя по-голям син Ю Ки, станал престъпник поради несъвършеното възпитание, дадено му от неговия стар баща, който винаги го е обичал въпреки прегрешенията му.
В полутъмния павилион се възцари тишина, нарушавана само от подвикванията на стражниците отвън. Съдията бавно нави свитъка. Със стегнато от вълнение гърло той каза тържествено:
— Негово високопревъзходителство Ю беше истински благороден човек!
Замислен над думите му, Тао Ган драскаше с нокът по масата.
— На тази маса има някакъв надпис! — изведнъж извика той.
Извади веднага ножа си и започна да стърже мръсотията, скоро последван от Ма Жун и сержант Хун. Малко по малко се появи някакво кръгло очертание. Съдията побърза да се сведе над него.
— Това е карта на лабиринта — каза той. — Вижте, криволиците на алеята образуват четири стилизирани в старинен дух йероглифа: „Домовете на напразната надежда“! Същият надпис като на пейзажа! Явно това е било нещо като мото, което непрекъснато се е завръщало в мислите на стария губернатор, след като си е подал оставката. Напразна надежда!
— И тайният проход е показан! — провикна се разпалено Ма Жун. — Боровете са означени с точки.
Съдията пак се вгледа в плана. Проследи с показалец капризните извивки.
— Колко находчиво изграден лабиринт! — възкликна той.
— Ако от входа тръгнеш по алеята и на всяко разклонение завиваш все надясно, излизаш, след като си го обходил целия. Същото става и ако влезеш през изхода и завиваш само наляво. Но ако не знаеш за тайния проход, никога няма да стигнеш до павилиона.