— Онези дръвници от съдилището ги изпогазиха, докато претърсваха квартала! — изсъска госпожа Ли.
Такава омраза звучеше в гласа й, че Черна Орхидея изненадано се обърна и я изгледа с учудване. Но лицето на госпожата не бе променило ни най-малко ведрото си изражение. Дъщерята на Фън се поклони и започна учтиво да си взема довиждане, когато домакинята направи няколко крачки към прозореца и погледна към слънцето.
— Не може да бъде! — възкликна тя. — Минава пладне. Трябва да си приготвя нещо за хапване. Не можеш да си представиш колко ми е неприятно да се занимавам с това! Но ти ми се струваш оправно девойче. Много ли нахално от моя страна ще ти се види, ако те помоля да ми помогнеш?
Можеше ли Черна Орхидея да откаже, без да я помислят за изключително невъзпитана? Освен това си рече, че така би успокоила съвестта си заради двойствената роля, която играеше, и отвърна с готовност:
— Позволете на мен, несръчната, да запаля печката ви!
Госпожа Ли изглеждаше очарована. Тя поведе въодушевената си помощничка към кухнята. Тук Черна Орхидея се почувства в свои води. Свали елека си и запретна ръкави, после раздуха огъня. Госпожа Ли седна на едно столче и започна надълго да разказва за своя съпруг, който бил починал наскоро след женитбата им.
Черна Орхидея откри бамбукова кутия с юфка. Наряза на ситно две глави лук и скилидка чесън, взе и няколко сушени гъби, които висяха нанизани от външната страна на прозореца. Домакинята продължаваше да разказва, а през това време малката готвачка сипа мазнина в един тиган, ситно нарязан зеленчук и соя, бъркайки непрекъснато с дървена лъжица. Добави юфката и скоро готварницата се изпълни с вкусно ухание. Госпожа Ли отиде да донесе купички, пръчици за хранене и чиния с туршия. Двете жени се разположиха на кухненската маса.
Черна Орхидея усети, че е много гладна, за разлика от госпожа Ли, която хапна съвсем малко и остави купичката си. Похвали девойката за готварските й умения и сложи ръка на коляното й. Дъщерята на Фън вдигна глава и забеляза някакъв блясък в очите на госпожата, който я накара да се почувства неудобно. Глупости, за какво трябваше да се притеснява от друга жена. И все пак необяснимо усещане я накара да се отдръпне от домакинята.
Госпожа Ли стана и скоро се върна с калайдисана каничка и две малки чаши.
— Тази великолепна напитка ще улесни храносмилането ни — усмихната заяви тя.
Черна Орхидея веднага забрави притеснението си. Та тя никога през живота си не бе пила вино, това беше напитка за дами! Гледай ти, какъв случай! Потопи устни в чашата. Питието беше с много тънък аромат и се наричаше „Роса от рози“. Поднасяше се студено и беше много по-силно от обикновеното вино, което се пие загрято. След като й допълниха на няколко пъти чашата, Черна Орхидея се развесели. Наложи се домакинята да й помогне да облече отново елека си, за да я отведе в приемната. Тук продължи да разказва историята за своя злощастен брак. Тя прехвана девойката през кръста и доверително й каза, че всъщност брачният живот е голямо бреме за жената. Мъжете много често са груби и не проявяват никакво разбиране. С тях никога не можеш да си поговориш както с друга жена. Черна Орхидея реши, че в тези думи има много истина, и беше извънредно горда, че една възрастна дама говори толкова интимно с нея.
По някое време госпожа Ли се изправи.
— О, колко съм неделикатна! — възкликна тя. — Ти сигурно си уморена след работата в кухнята. Защо не отидеш да си починеш малко в спалнята, докато аз рисувам?
Черна Орхидея си спомни, че е крайно време да тръгне за съдилището. Но наистина се чувстваше уморена и замаяна, а и много й се искаше да види какво представлява тоалетката на една толкова изискана дама. Тя се опита да протестира вяло, но госпожа Ли я побутна към спалнята си, разположена в дъното на къщата.
Стаята надмина всичките очаквания на девойчето. От една кълбовидна кадилница, овесена на тавана, се носеше упойващо ухание. На тоалетката стоеше голямо кръгло огледало с крак от санталово дърво, целия покрит с дърворезба. Пред него се виждаха множество порцеланови бурканчета с червени лакирани капачки. Креватът беше от абанос, с пищна дърворезба и седефени инкрустации. Завесата му пък беше истинско чудо, от бял тюл, с бродерии от златни нишки.