С привичен жест госпожа Ли избута една подвижна врата. Две мраморни стъпала водеха към малка баня. Тя се обърна и каза:
— Разполагай се, мила! След като подремнеш малко, пак ще пием чай в ателието.
После излезе и затвори вратата след себе си. Черна Орхидея свали елека и се намести на пейката пред тоалетката. Надникна с интерес във всяка кутийка, подуши пудрите и помадите. След като разгледа всичко, погледът й се спря на четирите кожени кутии, наредени една върху друга до леглото. Всяка носеше името на един годишен сезон, изписано със златен лак. Вътре очевидно бяха дрехите на госпожа Ли, но чак такова любопитство Черна Орхидея не се осмели да прояви.
Тя избута докрай подвижната врата и слезе в банята. До една каца бе поставено малко ведро, в ъгъла се виждаха двата котела, със студена и топла вода. Големият прозорец бе облепен с матова хартия. Слънчевата светлина хвърляше върху него сенки от градината и целият прозорец напомняше рисунка на бамбукови листа, полюшвани от вятъра. Черна Орхидея вдигна капака на котела с топлата вода и установи, че е загрята точно колкото трябва. На повърхността плаваха ароматни треви. Тя свали набързо дрехите си и сипа няколко ведра топла вода в дървената вана. Тъкмо изливаше и ведро студена, за да я разхлади, когато чу шум зад гърба си. Подскочи от изненада и се обърна. На прага стоеше госпожа Ли, облегната на бастунчето си.
— Не се притеснявай, мила, аз съм. Установих, че и на мен ми се иска малко да дремна. Чудесно, че си се сетила да влезеш в банята, ще спиш като къпана!
Докато говореше, очите й по много особен начин оглеждаха девойката. Черна Орхидея изведнъж се изплаши. Наведе се бързо, за да вдигне дрехите си. Но госпожа Ли беше по-бърза. Направи крачка напред и рязко дръпна дрехите от ръцете й.
— Нали искаше да се къпеш? — с остър глас извика тя.
Черна Орхидея започна смутено да се извинява. Но госпожа Ли я притегли изведнъж към себе си и прошепна в ухото й:
— Няма защо да се криеш, мила. Толкова си красива!
Вълна от отвращение се надигна в девойката. Тя с всичка сила отблъсна тази жена, която я плашеше. Госпожа Ли политна, но успя да запази равновесие. В очите й сега гореше зъл пламък, лицето й бе разкривено от гняв. Тя замахна и удари през бедрото загубилата ума и дума Черна Орхидея. Болката накара девойката да забрави за уплахата. Тя посегна да грабне ведрото и да го хвърли в лицето на госпожа Ли. Но бастунчето я изпревари и се стовари върху хълбока й. Клетото момиче изпищя от болка и скочи встрани. Госпожа Ли се разкикоти подигравателно:
— Не се опитвай да правиш номерца, мила! Този бастун може не само да удря, а и да мушка. По-непокорна си от сестра си Бяла Орхидея, но скоро и ти ще омекнеш.
В мига, когато чу името на сестра си, Черна Орхидея забрави за болката.
— Къде е сестра ми? — извика тя.
— Искаш ли да я видиш? — попита госпожа Ли, злобно захилена.
И без да дочака отговора на жертвата си, забърза към стаята. Черна Орхидея стоеше, вкаменяла от ужас, заслушана в стъпките на госпожа Ли зад подвижната врата. После художничката я издърпа докрай с лявата ръка, стиснала в дясната дълъг остър нож.
— Гледай! — тържествуващо извика злодейката, сочейки с пръст към тоалетката.
Черна Орхидея изкрещя неистово. Пред огледалото бе поставена главата на нейната мила сестра Бяла Орхидея. Госпожа Ли слезе чевръсто по стъпалата в банята, прокарвайки пръст по острието на ножа.
— Ако не ме искаш, празноглава малка никаквице — изсъска тя, — и ти ще я последваш!
Черна Орхидея се обърна към прозореца и закрещя колкото сила имаше. Хвърли се напред, за да издъни прозореца, но върху него се очерта гигантска черна сянка. Тя се дръпна сепнато. В следващия миг прозорецът се разхвърча на трески и в банята влетя един великан. Той светкавично огледа двете жени и скочи към госпожа Ли. Избягна на сантиметър ножа, с който тя замахна, сграбчи китката й и я изви. Ножът иззвънтя на пода. В следващия миг ръцете на убийцата бяха завързани на гърба й.
— Ма Жун, тя е убила сестра ми! — извика Черна Орхидея.
— Обличай се, малка безсрамнице! — избоботи той. — Отдавна ми е известно това.
Черна Орхидея почувства, че цялата се изчервява. Побърза да се облече, докато Ма Жун мъкнеше госпожа Ли към спалнята. Когато и тя отиде там, престъпницата лежеше на кревата със завързани крака. Ма Жун постави главата на Бяла Орхидея в една кошница и извика:
— Тичай да отвориш вратата! Стражниците всеки момент ще пристигнат. Аз ги изпреварих на кон…
— Ти пък откога започна да ми заповядваш, грубиянино! — сопна му се девойката.