— Вероятно.
— Чейс, смятам, че те са намерили „Откривател“.
— Космическата станция? Но тя каза, че е имало светлини.
— Детски спомен.
— Мисля, че щеше да си спомни, ако не е имало светлини. Това щеше да е доста поразителна подробност.
— Може да е гледала отраженията от собствените им навигационни светлини.
— Добре. Но ако са го открили, щяха да открият и Марголия.
— Не е задължително.
Бях на дивана, усещах как въздухът в него се мести, докато се облягах.
— Това е само една чаша — рекох. — Може да са я намерили навсякъде… Може да е стояла някъде хиляди години.
— На нечий таван?
— Нещо такова.
Алекс се опита да потисне смеха си, но не успя.
— Ако са намерили „Откривател“, защо не са открили Марголия? — настоях.
— Не знам. Трябва да разберем.
— Защо не са докладвали за откриването на кораба?
— Ако го бяха направили, Службата по проучванията щеше да го притежава. И всеки от Конфедерацията щеше да има право да иде да си вре носа там. Предполагам, че Уескот не са искали това. А ако излезе, че са го открили сами, са можели да си припишат заслугите. — Изглеждаше въодушевен. — Така че продължаваме според това предположение. Първата ни цел е да намерим „Откривател“. Той е в някоя от посетените от тях системи.
— Последната им мисия за Службата за проучвания — предположих. — Знаем ли колко планетарни системи са били включени в последния им полет?
— Девет.
— Е, тогава ще е доста просто. Марголия трябва да е подобен на Земята свят, разположен в биозоната. Ще ни трябва малко време да огледаме деветте системи, но можем да го направим.
— Не мисля, че ще е толкова лесно.
— Защо?
— Защото, ако семейство Уескот са знаели къде е „Откривател“ и въпреки това им се е наложило да извършат серия полети, но без никакво приземяване според Делия, значи не са намерили изгубената колония. Вероятно колонията не е в същата система като „Откривател“.
— Може би са открили мястото, но не са пуснали Делия да слезе от кораба.
— Не мислиш ли, че не биха споменали нищо, ако се бяха натъкнали на Марголия? Нима не е откритието на епохата? Не виждам защо биха си мълчали. Не, мисля, че по някаква неизвестна причина „Откривател“ и Марголия не са разположени на едно и също място.
— Това значи, че ще пресяваме девет планетарни системи, за да търсим кораб.
— Да.
— Е, и това можем да направим, но ще отнеме повече време.
— Чейс, дори не сме сигурни, че са направили откритието при последната си мисия. Може да са го намерили по-рано и да са решили известно време да не предприемат нищо. В крайна сметка как би изглеждало, ако напуснат Службата по проучвания толкова преждевременно — все пак са им оставали няколко години — и изведнъж малко по-късно направят голямо откритие в една от системите, които са посетили официално преди това?
— Това щеше да увеличи бройката.
— Колко системи са посетили в предишната мисия?
— Единайсет. — Алекс отиде до прозореца. Беше студен мрачен ден. Надигаше се буря. — Мисля, че трябва да поговорим със семейство Уескот.
Събра ръце и подпря брадичка на тях.
— Джейкъб?
— Да, Алекс?
— Би ли ни довел Адам и Маргарет Ускот.
Тъй като те отдавна бяха мъртви, Алекс, естествено, имаше предвид аватарите им.
Но дори и да нямаше аватари, сравнително компетентен изкуствен интелект бе в състояние да събере достъпните записи за даден индивид и да създаде личност с определена степен на точност.
Почти три хиляди години хората бяха конструирали собствените си аватари като „дар“ за бъдните поколения. Мрежата е пълна с тях — мъже и жени, които бяха изживели живота си и се бяха пренесли в отвъдното, без да оставят друга следа за съществуването си освен естествените си деца и онова, което бяха инсталирали в киберпространството. Последният тип аватар беше, разбира се, особено ненадежден, защото обикновено се оказваше въплъщение на желанията на човека. Почти винаги беше остроумен, добродетелен, храбър. Все качества, които прототипът му не беше притежавал. Съмнява ме някой да е сложил аватар в системата, без да го подобри значително. Те дори изглеждаха по-добре.
Нито Маргарет, нито Адам бяха подали аватар, но Джейкъб заяви, че има достатъчно информация и за двамата, за да се конструират правдоподобни двойници.
Маргарет присветна първа близо до вратата. Черната й коса беше подстригана късо, по начин, който отдавна беше изоставен от модата. Очевидно жена от деветдесетте. Държеше се като началник, което е хубаво, когато си пилот и рискуваш да се натъкнеш на проблеми на хиляди светлинни години от дома. Носеше тъмносин комбинезон с нашивка на рамото, на която пишеше „Сокол“.