Взех картата му и я вдигнах към четеца.
— Ще прехвърлим двайсет и две хиляди — казах.
— Почакай малко — спря ме Хап. — Колко имаш в сметката си?
— Трябва да проверя.
Отново ме удари. Този път бях подготвена и успях да смекча част от силата на удара. И въпреки това отново паднах на земята.
— Остави я на мира — обади се Ейми. — Тя нищо не ти е направила.
— Колко? — настоя той.
Не знаех. Но му дадох приблизителна оценка.
— Достатъчно, за да покрие сумата. Около двайсет и четири.
— Направи ги трийсет. — Той притисна шок-индуктора към корема ми, хвана ме за косата и ме вдигна на крака. — Истината, Колпат, е, че ти ми причини доста неприятности.
Усука косата ми.
— Изпразни цялата сметка! — Този тип отчаяно се нуждаеше от къпане. — Прехвърли всичко.
Посочи картата си. Ако имах някакви съмнения относно плановете му за мен и Ейми, това ги изличи.
Той стоеше пред дивана, откъдето можеше да наблюдава и двете ни. Но не мисля, че беше особено разтревожен.
— От коя сметка да направя трансфера? — попита Кармен с равен безразличен глас. Имах само една. Значи ми предлагаше начин на действие. — Може би сметката „Бейлок“?
Бейлоксите? И Скай Джордан?
Джордан се биеше срещу телепортиращи се чудовища.
Никой да не ми споменава, че домашните изкуствени интелекти не са разумни.
— Да — казах, като се опитвах да звуча потиснато. — Да го направим така.
— Колко имаш в сметката „Бейлок“? — попита Хап.
— Четирийсет и две хиляди. Плюс дребни.
— Може би трябва да ми покажеш.
Стоеше и гледаше към средата на стаята, като държеше и двете ни на мушка. Изглеждаше едновременно злонамерен и доволен от себе си, когато един бейлокс изникна в ръмжене в стаята.
Хап подскочи.
Чудовището изръмжа и се втурна напред. Ейми изпищя. Челюстите на бейлокса се раззинаха и пипалата се насочиха към главата на Хап. Той стреля веднъж и се спъна в едно столче.
Трябваше да скоча и да докопам оръжието. Но се бях съсредоточила върху Филидор и го сграбчих от лавицата, докато Хап падаше. Фантомът прелетя покрай мен и аз стоварих с все сила статуята върху главата на Хап. Чу се силно кънтене, Хап изкрещя и вдигна ръце да се предпази. Кармен спря виртуалната реалност и аз го ударих отново. Пръсна кръв. Ейми скочи от дивана, молеше ме да спра. Хората в коридора заблъскаха по вратата.
Опитах се отново да ударя Хап, но Ейми падна на колене и препречи замаха ми.
— Хап — проплака. — Хап, добре ли си, любими?
Може и да не разбирам от тези неща, но ми идеше да ударя и нея.
10
Бях там, когато „Откривател“ напусна орбита, на 27 декември 2688 година. Бях взел решение да остана. Гледах как сестра ми и голяма част от дългогодишните ми приятели се отправят към далечно място, което няма име и чието местонахождение не е разкрито. Докато гледах огромния кораб да се откъсва от доковете и да се стапя в нощта, осъзнах, че винаги ще се съмнявам дали съм взел правилното решение. И разбира се, беше ми ясно, че никога няма да видя никого от тях.
Автобиографията на Клемент Естебан, 2702 година по земния календар
Когато на сутринта отидох в офиса, Алекс ме попита какво е станало с устната ми. Вече ми беше дошло до гуша от „Откривател", чашата и марголианците.
— Хап ме посети.
— Какво? — Почервеня от гняв. — Добре ли си? Къде е той сега? Ела, седни.
Колко ли зле изглеждах?
— Добре съм — казах. — Няколко синини, нищо сериозно.
— Къде е сега този кучи син?
Мисля, че това е единственият случай, в който Алекс е използвал подобен неприличен израз.
— Говорих с Фен тази сутрин. Каза, че вероятно ще го приберат за малко. Този път е прекалил. Нападал е Ейми два пъти, както и няколко от другите си приятелки. Може би накрая ще решат, че лечението не помага.
Описах му какво се случи. Алекс се ухили широко, когато бейлоксът се появи в историята.
— Браво. — Кимна одобрително. — Фантастична идея.
— Да. Хрумна на Кармен.
— Коя е Кармен?
— Моят изкуствен интелект.
Той огледа синините ми, подхвърли, че се надява да разкарат Хац от улиците, и седна до мен.
— Ами Ейми?
Обикновено, когато пристигна, той ме поздравява с добро утро, казва ми какви са задачите за деня и се качва горе, за да проверява пазарите. Но този път не можеше да намери думи. Повтаряше ми колко се радва, че не съм пострадала сериозно, че не съм ранена тежко, тюхкаше се, че трябва да е било ужасяващо преживяване. Скочи от стола и се появи няколко минути по-късно с кафе и препечена филийка.