В онова време все още не е имало аватари. Джейкъб обаче успя да сглоби един въз основа на това, което се знаеше за Уилямс. Едва ли щеше да се получи особено точен, но пък този проблем винаги го имаше при аватарите.
— Няма много данни — оплака се Джейкъб. — А валидността на това, което е известно за Уилямс, е съмнителна.
— Дай най-доброто от себе си — набърчи го Алекс.
— Ще отнеме няколко минути. Трябва да преценя някои неща.
— Добре. Уведоми ме, когато е готово. — Алекс изглеждаше разсеян тази сутрин. Докато чакаше, се разхождаше из стаята, побутваше столове и оправяше завеси. Спря пред една лавица с книги и се вгледа в томовете.
— Добре ли си? — попитах.
— Разбира се. — Отиде до прозореца и се вгледа в мрачното, осеяно с облаци небе.
— Мислиш си за дисковете.
— Да. Идиотката ги е изхвърлила.
— Откъде е можела да знае.
Кимна и добави:
— Добре, че не е хвърлила и ризата.
— Мислиш ли, че колонията може да е оцеляла? Да е още някъде там?
— Марголия? След девет хиляди години? — Изглеждаше скептичен. — Не ми се вярва. Никакъв шанс.
Глупав въпрос. Ако бяха оцелели, как можеше да се обясни фактът, че никой не бе чувал нищо за тях от толкова време?
— Ако все още са някъде там, може би не желаят да бъдат намерени.
— Ако дърветата можеха да летят — измърмори той.
— Ако пишех роман — отвърнах, — те щяха да предизвикат земетресението, погубило Уесткот и сложило край на търсенето им.
— И защо биха искали да държат съществуването си в тайна?
— В техните очи ние сме варвари.
— Говори за себе си, Чейс. — Прокашля се и седна на дивана. — Сигурно са измрели, и то бързо.
— Защо мислиш така?
— Защото по-късните поколения нямаше да споделят ненавистта, която Хари Уилямс и приятелите му са изпитвали. Просто не биха могли да я съхранят. Щяха да установят контакт по някое време. Щеше да е в интерес на всички. — Той притвори клепачи. — Щеше да им се наложи. Най-малкото след няколко века са щели да изпитват толкова силно любопитство към нас, колкото е нашето към тях. Но мястото на колонията е някъде там. И ти казвам, Чейс, че ако успеем да донесем артефакти оттам, ще направим големи пари.
Настъпи продължителна тишина. Изведнъж усетих, че някой стои зад мен, до вратата на офиса. Беше висок, тъмнокож мъж на средна възраст, облечен в дрехи от друг век. Бежово сако, широка черна риза, разкопчана до пъпа, и бели панталони, каквито се носят край морето. Всичко беше малко по-крещящо, отколкото е прието днес. Той ме погледна, после хвърли поглед на Алекс и поздрави с най-дълбокия баритон, който някога съм чувала.
— Хари Уилямс — поздрави го в отговор Алекс и се изправи.
— На вашите услуги, сър. И, Чейс, не бих бързал да отхвърля възможността да са оцелели. — Прекоси стаята и седна близо до Алекс. — Мислите ли, че можете да намерите колонията?
Замразих образа.
— Алекс, мислех, че не е оцеляло негово описание?
— Просто трябва да упорстваш — усмихна се той. — Никога да не се предаваш. Това е моето мото.
— Къде го откри?
— Всъщност има няколко негови образа. Този идва от спомени на съвременник.
Мъжът изглеждаше добре. Благородна осанка и всичко останало. Разбирах защо хората са го последвали. Алекс прегледа бележника си и активира Хари.
— Целта е била да се създаде „свободно съзнание в свободно общество“. Нали така, Хари?
— Твои ли са думите? — попитах.
— Да.
— Благородна идея.
Той кимна и каза:
— За съжаление истината е, че това е чиста хипербола. Никой не живее в свободно общество.
— Ние го правим.
— Съмнявам се. Всички вярваме в това, в което са вярвали родителите ни. Тъпчат ни главите с разни идеи, когато умът ни е още отворен за всичко, когато предполагаме, че родителите ни знаят за какво става въпрос. Така че и вие сте уязвими. И ако по-късно решите да се откажете от местната митология, каквато и да е тя, плащате цената. Родителите се мръщят, старите приятели са шокирани, вие бивате отлъчвани.
Появи се диван и той седна в него.
— Не и ние — казах.
Усмихна се.
— Свободата е илюзия.
В този миг всъщност ни разделяха светлинни години. Алекс ми се усмихна. Наистина ли ще спориш за философия с него?
Аз продължих:
— Хари, не правим ли от мухата слон?
— Ние сме членове на племе, Чейс. Говорим за свобода, но по-добре да не казваме неща, които племето не желае да чуе. Или да извършваме постъпки в разрез с установените норми.
— Например?