Загадката на Марголия [bg]

— Не знам къде се намирам. — Огледа стаята, плъзна поглед по антиките, изложени за клиентите, по окачените грамоти и попита: — Вие събирате артефакти?

— Точно така — отговорих.

— Издирвате ги на място? Възстановявате част от тях лично?

Това ставаше ясно от грамотата, дадена ни от университета „Корин“.

— Да, понякога.

Вгледа се в Алекс.

— Били ли сте обвинявани в ограбване на гробници?

— Много добро попадение — засмя се Алекс.

— Толкова за свободното ви общество.

— Това е различно.

— Какво му е различното? Изкарвате парите си по честен начин, нали? Но има племенен инстинкт, който гласи, че погребалните места са неприкосновени. Освен ако не работите за музей.

Алекс се намеси:

— Може да поговорим за това друг път. Хари, знаеш ли къде е светът на колонията?

— Нямам идея. Никаква.

Източниците, които Джейкъб бе използвал, за да създаде тази програма, не съдържаха подобна информация.

— Жалко.

Мъжът имаше обаяние. Или може би това не е правилната дума. Присъствие, по-скоро. Усещах, че съм в компанията на могъща личност. Начинът, по който се усмихваше, начинът, по който кръстосваше крака, по който се държеше с нас. Беше свикнал да дава напътствия, да поема водачеството, да се бори с препятствия и заплахи. Давам си сметка, че всичко това е част от инсталационната програма и истинският Хари Уилямс може да е бил доста по-различен, но все пак неговият начин на мислене, особеностите на личността му бяха извлечени от известното за него.

— Колко време е минало? — попита той.

— Девет хиляди години.

Ококори се. Пое дълбоко дъх. Преглътна. Видях страх да пробягва по лицето му.

— Да не би да ми казвате, че не знаете къде са?

— Не знаем.

— Но как е възможно?

— Нищо не се е чуло за тях. Никога.

— Откога?

— Откакто са напуснали Земята.

Почти спря да диша.

— Господи!

Отметна глава назад и каза:

— Не разбирам как е възможно. Може ли да попитам къде сме?

— Не сме на Земята — отговори Алекс.

— Удивително. Това не е шега, нали?

Алекс поклати глава.

Хари стана, отиде до прозореца и погледна навън.

— Изглежда като у дома.

— Повечето растения в градината са привнесени. Всичко останало — дърветата, тревата — е коренно за Римуей.

— Така ли се казва този свят?

— Да. Близо сме до Ръката на Орион. По едно време това беше най-отдалеченият от Земята човешки свят.

— Чудесно — промълви Хари. Но в очите му имаше сълзи. — И никога не сте попадали на колонията?

— Не.

— За девет хиляди години?

— Не.

— Невероятно.

Дожаля ми за него.

— Осъществен ли е контакт, след като са напуснали Земята?

— Не, доколкото знаем.

— Добре — каза той, — това беше планът. А си мислех, че сме прекалено оптимистично настроени.

Чух гласове навън. Наблизо играеха деца.

— Запазил си тайните си твърде добре, Хари. Не са достъпни за нас. Затова не са достъпни и за теб.

— Нещо се е объркало.

— Да. Така смятам.

— Трудно е да се прецени какво може да се е случило. Планирахме да бъдем самостоятелни, докато създадем обществото, което искахме. Но да изчезнем завинаги? Това е немислимо. Невъзможно е да се е случило.

— Било е рисковано начинание — казах. — Сигурно го разбираш.

— Обмислихме всяка възможност.

— Пропуснали сте нещо.

— Да. Така изглежда.

Алекс поклати озадачено глава.

— Хари, не сте имали свръхсветлинни комуникации, нали?

— Не.

— Значи ако е възникнел сериозен проблем, не е имало друг начин да потърсите помощ, освен да изпратите „Бремерхевън“ или „Откривател“.

— Така е.

— Което означава, че помощта е била на две години път.

— Да.

— Накъде биеш, Алекс? — попитах.

— Мати Клендънън каза, че семейство Уеокот са намерили „Откривател“. Че по времето, когато се с разбил, или каквото там му се е случило, той е бил пълен с пътници. — Обърна се към Хари и попита:

— Имало ли е планове за местене на големи групи другаде, след като колонизирате Марголия?

— Смятахме, че може да се наложи. С времето. Но не сме планирали по-широко разселване. Нямахме достатъчно хора, за да обмисляме такава възможност.

— Къде са отивали тогава?

Когато Хари поклати глава, Алекс попита дали е имало други кораби в групата.

— Не. Само два транспортни.

— Двата междузвездни кораба са били стари, когато сте ги купили, нали?

— Да, но бяха сертифицирани за нас. Изхарчихме доста пари за поддръжката им.

— Но според записите след всяка от вашите мисии е трябвало да бъдат ремонтирани. Ако са се повредили и не е можело да бъдат поправени, хората ви лесно биха се оказали в затруднено положение.