— Вероятността и двата да се повредят беше изключително малка.
— Не съм толкова сигурен. Изисквали са поддръжка. Бяхте ли подготвени за това и за какъв период от време?
— Да. Имахме сервизна организация.
— Ами след смъртта на първото поколение? Предвидихте ли програма, която да осигури заместването?
— Не и когато тръгнахме, разбира се. Това не беше нещо, за което се тревожехме особено. Разполагахме с гостоприемен свят, където да отидем. Безопасен свят. Взехме с нас всички технологии, които можеха да ни потрябват. Не желаехме да поддържаме контакт със Земята и направихме така, че да не става и нужда. — Пое Дълбоко дъх. — Още не мога да свикна. Девет хиляди години са ужасно много време. Има ли още организирана политическа система на Земята?
— Да, Хари — отвърна Алекс.
— И каква е?
— Република. На Земята също. Сега се разпростираме на повече от сто свята. И ще ти е приятно да чуеш, че живеем добре, имаме свободни институции — свободни по всяка дефиниция. Животът е хубав.
— Това ме удивлява.
— Не вярваше ли, че ще се справим добре?
— По мое време не се справяхме. — Той погледна моравата. Денят отиваше към края си, небето беше сиво и студено. — Толкова много прилича на дома.
Нещо премина твърде бързо, за да се види добре. Той се загледа след него.
— Просто не мога да повярвам, че съм на друг свят.
— Ние не мислим за него така.
— Предполагам. Това там гробище ли е?
— Да. Точно до границата на имота.
— Изглежда старо.
— Беше там още когато бях момче — усмихна се Алекс. — Винаги съм се страхувал от него.
— От колко време са тук хората? На Римуей?
— Повече от шест хиляди години.
Поклати глава.
— По-дълго, отколкото е съществувала цивилизацията на Земята.
Алекс се вгледа в него и попита:
— Значи не ви хареса животът в Американската република?
— Търсехме по-добро място.
— Откъде взехте космическите кораби? — попитах.
— „Откривател“ беше купен от „Интеруърлд“. Търговец на стоки втора ръка. „Бремерхевън“ беше построен от китайците. Беше известен кораб по онова време. Участваше във флота, който закара хората и оборудването на Утопия.
— Утопия? — учудих се.
Хари въздъхна.
— Беше ранен опит за колонизация. Не се получи. Както и да е. — Загледа се в книгите, изучаваше заглавията. — Никога не съм чувал за тези хора.
Алекс махна с ръка.
— Твоя ли беше идеята да се отправите към звездите?
Хари изглеждаше уморен.
— Съмнява ме, че е била нечия идея. — Като че ли се опитваше да си спомни. — Вероятно се е родила сред група съмишленици. Много се говореше за това да се махнем. Можем ли да открием кораб? Можем, ли да открием място за себе си? В началото бяха само разговори. — Вълнуваше се. — Място за себе си. Това стана нашето мото.
— Как събрахте пет хиляди души, готови да тръгнат?
— Пет хиляди и триста. Започнахме с осемстотин, но генетиката не вещаеше успех при толкова малко хора, затова се обърнахме към приятели. Поканихме и хора, които бяха уморени от обществото.
— И те се присъединиха? — попитах.
Хари се засмя.
— Малцина, дори измежду най-смелите, са готови да напуснат дома си завинаги. Но имаше много желаещи, дори накрая ни се наложи да спрем да приемаме.
— Имало е и други опити за заселване. Споменахте Утопия.
— Да. По времето, когато бяхме готови с проекта, вече имаше натрупани свидетелства за провали. Говореше се за това, когато потеглихме.
— Как реагира правителството? Направи ли опит да ви спре?
— Напротив. Бяхме заклеймени от официалния говорител и постепенно от останалата част на обществото като хора, които не обичат родината си. Но всъщност дори ни помогнаха.
— Как решихте на кой свят да се заселите?
— Изпратихме група учени и други специалисти. Те откриха мястото…
— И са се заклели да го пазят в тайна.
— Да.
— Не смятах, че е възможно да се опази такава тайна.
— Алекс — каза той, — всички разбирахме, че ако някой разкрие местонахождението на колонията, ще бъдем последвани от всички злини и глупости, които се опитвахме да оставим зад себе си. Знаеш ли къде се намира Марголия?
— Знаеш, че не знам.
— Значи сме успели.
— И какво ще правим сега?
— Не знам — отговори Алекс. — Имаш ли идеи?
— Можем да прегледаме всяка система от записите на Уескот. Но нямаме гаранция, че „Откривател“ е някъде там.