— Нали каза, че за всяка мисия се определя участък. Колко голям е обикновено?
— Доста.
— Можеш ли да бъдеш по-конкретна?
— Там, където са били Уескот, вероятно има трийсет хиляди звезди от клас G.
— Е, това поне стеснява кръга. — Погледна към контролния панел на Джейкъб. — Ами изкуственият интелект?
— Какво имаш предвид?
— Може би вървим по грешната следа. Вместо да се опитваме да открием наетия от тях кораб, по-разумно е да се съсредоточим върху кораба, с който са летели за Службата за проучвания.
— „Сокол“.
— Това ли е името му?
— Да.
— Дали изкуственият интелект е записал всичко?
— Да. Но семейство Уескот вероятно са изтрили онова, което не са искали да се знае.
— Това е доста сериозно провинение, нали?
— Да.
— Но нали каза, че никой не проверява изкуствения интелект. Защо да си правят труда да го променят?
Кимнах и отвърнах:
— Имаш право. Но преди да се вдъхновиш, ще ти кажа, че от Службата за проучвания препрограмират тези неща на всеки няколко години. Почистват системата, може би я осъвременяват и я преинсталират.
— На всеки няколко години?
— Да. Изкуственият интелект на Уескот сигурно е изтрит преди доста време.
Алекс поседя мълчаливо, сетне направи няколко странични коментара за времето, гробището и някои неща, свързани с бизнеса. Реших, че сме приключили темата, докато той не изтърси:
— Нека опитаме все пак.
— Да опитаме какво?
— Говоря за изкуствения интелект. Може да ни провърви.
— Алекс, няма смисъл.
— Какво ще загубим? Нека попитаме. Кой знае, може би свалят всичко в контролен файл.
Той отиде на обяд с клиент. Обадих се на Службата за проучвания и попаднах на един от техните аватари. Възрастен мъж с достолепна брада.
— Да, млада госпожо — поде той, — с какво мога да ви услужа?
Съобщих му какво искам и че търся подробности за полетите на Уескот между 1380 и началото на деветдесетте и се надявам данните от изкуствения интелект на „Сокол“ да са достъпни.
— Имаме официални дневници на файловете — каза той, сякаш това разрешаваше всичко.
— Да, разбира се. Но смятаме, че може да има грешка. Искаме да възстановим изкуствения интелект, ако е възможно.
— Наистина ли?
— Да.
— Мога ли да ви помоля да изчакате за секунда?
И изчезна. Службата за проучвания е като повечето бюрократични институции. Когато те помолят да изчакаш, пускат образи на водопади, плажни ивици или планински върхове, добавят тиха музика и те оставят да им се наслаждаваш цял час. Този път беше различно. Получих водопада, но той се стопи след минута. Появи се човешко същество.
— Здравей, Чейс — поздрави ме служителят. — Аз съм Аарън Уинслоу. Едва ли си спомняш за мен, но се видяхме във връзка със случая „Поларис“ миналата година.
— Да, онзи огромен взрив.
— Ужасно премеждие. Но се радвам, че повечето от нас се измъкнаха невредими. Как мога да ти помогна?
— Аарън, работя за „Рейнбоу“.
— Да, знам. Компанията на Александър Бенедикт.
— Точно така. Направих малко проучване във връзка със смъртта на семейство Уескот през деветдесет и осма. Надявах се, че изкуственият интелект от кораба им, „Сокол“, може да е оцелял.
— След трийсет години? Надали. Тук са почти фанатици за препрограмирането им след шест мисии. — Той хапете долната си устна. — Казваш, че са летели със „Сокол“.
— Да.
— Нищо не ми говори. — Погледна встрани, вероятно към екран с данни. — Задръж секунда.
— Добре.
— „Сокол“ е бил в употреба доста преди да дойда тук. Всъщност е бил продаден след последната мисия на Уескот.
— Проблем ли е имало.
— Не. Минал е четирийсет години служба. По онова време ги държаха по толкова.
— Сега по-дълго ли ги държат?
— Петдесет и пет. Днес купуваме по-качествени кораби.
— Какво става с кораба, когато времето му изтече?
— Продаваме го, ако можем. Смачкваме го, ако се налага.
— Прочистват ли изкуствения интелект при това положение?
Изглеждаше озадачен.
— Знаеш ли, наистина нямам никаква представа. Никога не ми е хрумвало да попитам. — Забарабани с пръсти по нещо — бюро, най-вероятно. — Изчакай секунда.
Пейзажите се върнаха. Пясъчни дюни този път. И музика, която те кара да изпитваш топли чувства към Службата за проучвания. След малко Аарън се появи отново.
— Казаха ми, че сега се прави, но не знаем дали са си правили труда миналия век. Преди осемнайсет години е водено съдебно дело и оттогава за всичко се иска разрешение и се води строга отчетност.