— Можеш ли да ми кажеш точно какво се е случило със „Сокол“?
— Нека проверя. Ще ти се обадя пак.
Нямах никаква надежда, че ще излезе нещо от това проучване, но Алекс очакваше да бъда щателна.
Аарън звънна. Държеше лист хартия.
— Купен е през деветдесет и втора от фондация „Хенеси“.
— „Хенеси“ — повторих.
— Съдейства за запазването на мира с немите.
12
Такманду е най-прекрасният от човешките светове. Горите му са гъсти, моретата — обвити в мъгли, трите му луни спират дъха. Далече е от обичайните небесни пътища и претъпкани пристанища на Вътрешната Конфедерация, а близостта му до обитавания от демони Ашиюр предполага, че положението там няма да се промени.
Химан Косел, „Пътешествия“, 1402
Ски пистите също са чудесни.
Лесли Парк, цитиран в „Наръчник на туриста“, 1403
Фондация „Хенеси“ беше разположена на Такманду, в купа Короли. От векове насам Такманду беше политически център за крайните светове. Бях ходила там на училищна екскурзия. Беше първото ми излизане от Римуей и едно от онези преживявания, които променят живота ти. Не бях толкова обсебена от идеята да посетя исторически места, което беше целта на пътуването, но ми хареса корабът. „Стардъстър“. И самия полет. Върнах се с убеждението, че ще стана пилот.
Най-бързата връзка на междузвездно разстояние се осъществява, като пътуваш физически, затова, знаех, че отново ще се наложи да потегля. Алекс се оправда с натовареност в работата. Срещи с клиенти. Трябвало да се грижи за доброто им настроение. Знаеш как е, Чейс.
— Както и да е — продължи той. — И бездруго не знам нищо за корабните изкуствени интелекти. Открий „Сокол“ и да видим какво може да ни каже неговият изкуствен интелект.
— Ако изобщо го има — промърморих.
Той ми хвърли един от най-оптимистичните си погледи и се опита да ме ободри:
— Нищо не губим.
Така че си взех няколко добри романа и празен чип, съвместим с хранилището за данни на изкуствения интелект на „Сокол“, и се качих на „Бел-Мари“. През първия ден от новата година се запътих към Такманду и фондация „Джоузеф Хенеси“, която си беше поставила благородната цел да работи за разбирателството между хората и Ашиюр.
Никога не бях виждала ням на живо. Алекс беше говорил с един, ако можеше да се каже така. Те са телепати и има нещо във физиогномиката им, което кара хората да се чувстват неудобно. Да не споменаваме и факта, че могат да надничат в ума ни. Алекс описва преживяването в спомените си. Коментарът му гласеше, че хората и немите имат нужда не от разбирателство, а от разстояние помежду си. Просто не сме създадени, за да се разбираме.
— Фондацията се занимава с това от половин век — каза той. — Досега трябва да са разбрали как стоят нещата.
— Предполагам, че не спират да опитват — отвърнах не особено въодушевено.
— Така си е. Което ме кара да се чудя дали не са измамници, събиращи пари от идиоти.
По пътя прочетох, каквото успях, за фондация „Хенеси“. Осъществяваха обмен на програми, провеждаха семинари по въпросите на общуването — природата на психологията на немите и как да контролираме естествената си погнуса в тяхно присъствие. Всъщност немите не изглеждаха чак толкова зле. Бяха хуманоиди, но имаше нещо насекомоподобно в тях. На снимки не изглеждаха толкова смущаващи, но Алекс ме предупреди, че разпространеното мнение е вярно. Приближиш ли се до тях, косата ти ще се изправи.
Изкуственият интелект създаде аватар на ням, с когото да поговоря. Изглеждаше доста отблъскващо, като съществата в хорър симулациите. Червени очи, зъби, остри нокти и усмивка, която подсказва, че ти си следващото ядене. И все пак не усетих отвращението, за което бях предупредена.
— Това е защото той не е истински и ти го знаеш — обясни Алекс.
Каквото и да мислеше Алекс, фондацията изглежда имаше известни успехи. Спорадичните конфликти и редките сблъсъци между немите и хората бяха спрели. Посетители от двете страни прекарваха известно време с приемни групи и дори имаше общество за приятелството между ашиюрите и хората. Фондацията беше издигнала лозунг: „Два интелигентни вида с една цел“.
Истинската цел, както се изрази Алекс, бе да се държат на разстояние един от друг.
Историкът Уилфорд Брокман твърдеше, че сме били късметлии да открием немите, защото те сплотили човешката раса. От тяхната поява насам бе избухнала само една голяма война между човешки сили. Последните няколко века бяха най-продължителният период на вътрешен мир в историята на човечеството.