Най-интересното е, че подобен ефект се наблюдаваше и при немите. Те също отбелязваха чувствително намаляване на вътрешните междуособици, които иначе били характерни за тях. Нищо не би сплотило хората и немите освен общ враг.
Излязох от скока на три дни разстояние от Такманду. Уведомих оперативните им екипи, че съм наблизо, и започнах една от мистериите, които си носех.
Никога не ми е било по силите да чета шест или седем часа непрекъснато, така че скоро си пуснах още една от симулациите, вдъхновени от легендата за Марголия. В „Хората тигри от изгубения свят“ мисия открива загубената колония, която е превзета от непроходими гори, а колонистите са се превърнали в безумни зверове. (Как е станало за няколко хиляди години — не се обяснява.) „Вампирът отдолу“ разказваше за срещата на лихтер и марголиански кораб със самотен пилот, който се оказва — да, познахте.
Повечето от книгите, написани по въпроса, не бяха сериозни. Авторите им бяха истински вярващи и постепенно прибягваха до окултни визии в опита си да обяснят какво се е случило. Някои дори твърдяха, че изгубената колония упражнявала мистично влияние над определени индивиди. (Изпратете пари и научете как да използвате силата на марголианците в своя живот.)
Най-популярната сред тези теории беше за демонична звезда, появила се малко след заминаването на колонистите. Думите на Хари Уилямс, че ще отидат толкова далеч, та дори Бог няма да ги открие, се приемаха като израз на антирелигиозен дух. Затова и съществуваше убеждението, че марголианската мисия е била обречена от самото начало. Някой беше подхвърлил идеята, че над техния избран свят ще се появи червена звезда, окото на Бог, и че тя ще е предвестник на разрухата на колонията.
Бяха тръгнали слухове, че много от хората, подпомагали с пари марголианците, са умрели преждевременно. Годините минавали, а не се появявало никакво съобщение от колонията и приказките за проклятие се чували все по-често. Окото на Бог вече не изглеждаше толкова невероятно.
Чудех се какво може да постигне за девет хиляди години едно напълно свободно общество. Бегълците на Хари Уилямс бяха тръгнали с намерението да избегнат старите грешки и да се възползват от поуките на историята. Тяхното общество щеше да отхвърли всички принуди освен наложените от съпричастността и здравия разум. Образованието щеше да включва науката и философията и да акцентира върху свободната мисъл. Всички въпроси щяха да бъдат не само позволени, но и насърчавани. Но щеше да е забранено човек да става професионален политик.
Звучеше добре. Но ние сме научени да вярваме, че утопичните идеи са си утопични. Непрактични. Утопиите винаги се сриват.
Стоях на мостика на „Бел-Мари“ и гледах как Такманду постепенно прераства в диск. За да се приземя, трябваше да видя големите звездни мъглявини на Забулената дама, включително и една малка, едва различима група близо до върха на онова, което се смяташе за дясното й ухо. Това беше Версинджийския куп, в който, според легендата, марголианците бяха основали колонията си. Но в него имаше десетки хиляди звезди. Зачудих се дали не виждам светлината на марголианското слънце.
Фондация „Джоузеф Хенеси“ поддържаше оперативен офис в орбита. Обадих се и си уредих среща, като заявих, че идвам за изследване. Отвърнаха ми, че се радват да ме видят.
Такманду е пограничен свят. Няма друг във владенията на Конфедерацията, който да е по-близо до страната на немите. Ашиюрският свят Капалани е на по-малко от три светлинни години разстояние. Затова очаквах и някакъв знак за тяхната близост. Може би спрял кораб. Или двойка неми в голямата зала.
Но нямаше. По-късно разбрах, че от време на време имали неми посетители, но преживяването смущавало и двете страни дотолкова, че изработили взаимно споразумение по въпроса. Когато идвали, били ескортирани от кораби, пътят им бил прочистван и не ги виждал никой освен придружителите им, които минавали специално обучение.
Станцията на Такманду е вероятно най-голямата функционираща станция в орбита, която съм виждала. Има великолепен изглед към Забулената дама, който привлича хиляди посетители, а близо до Гама е разположена и базата на флота, така че има доста удобства за туристите. Залите са претъпкани с клубове, места за виртуална реалност и дори театър на живо.
Настаних се в един от хотелите, изкъпах се, облякох се и излязох да свърша малко работа.
Имаше цяло съзвездие от индустриални, оперативни и научни офиси, разпръснати на няколко палуби. До тях водеха широки, крещящо оцветени се коридори.