— Лъжкиня! — Хари внезапно почервеня, а после стана смъртно блед.
— Ти лъжеш! Така че да спрем дотук.
Последва мълчание. Жената не беше сърдита, а отново се изкиска и кимна.
— Не мисля за Уайвърн, никога не ми е пукало за имението. Имам си причини и никога не съм го искал. — Той изруга гневно и удари с длан по масата. — Но няма да допусна да съсипеш това момче, моята собствена плът и кръв, моя племенник. Не, не, Берта, това никога няма да стане, момчето трябва да получи своето. Ще се погрижа да живееш удобно, но другото няма да стане — ще видиш, че по никакъв начин няма да стане.
— Говори ясно, човече, какво искаш да кажеш? — подкани го Берта.
— Хайде, стига, Берта, ти не си глупачка — подразни я той. — Ти си най-трезвомислещата жена от тук до Лондон. И макар да си доста избухлива, не си чак толкова лоша, колкото ни накара да смятаме — прибързаната ръка невинаги е най-опасната. Защо го направи, жено? Съжалявам, че си се наранила и щях да ти помогна да се измъкнеш от тази каша непокътната, ако ми беше дала възможност.
— Хайде, кажи ми какво си си наумил, Хари Феърфийлд? — попита тя.
— Дори да ти кажа, няма да се получи нищо, ако си озлобена към това момче, а и двамата с теб знаем, че никога не си била женена за горкия Чарли.
— Лъжец! — извика дамата с горчивина. Бяха наравно по въпроса за честта.
— Стига, Берта, помисли, помисли. Не бързай, а се вслушай в разума и аз ще се погрижа за теб по-добре от петдесет съпрузи.
— Да не мислиш, че нямам кой да ме съветва? Наела съм господин Уайнъл, най-добрия адвокат в Хадъртън. Знам какво правя.
— Колкото по-добре знаеш, толкова по-доволен ще бъда. Само че адвокатите си падат по караниците — те рядко се целуват и сприятеляват, преди това хубавичко да си поизцапат ръцете, а на клиентите им идва до гуша от закона. Затова е по-добре приятелите да се събират и да постигнат някакво споразумение, преди да се стигне до такава мелачка. Казвам ти, ще се погрижа за теб. Обещавам ти, стига да не вдигаш никакви скандали.
Тя се засмя тихо и презрително.
— О, господарят Хари, горкичкото момче, май си уплашен, така ли е?
— Адски много грешиш — отговори той. — Изплашен съм бил! Я да видим кой е изплашен. Знам, че не е имало брак — знам го, затова не ми ги пробутвай тия, че само ще пострадаш. Каква полза да си пъхаш главата в торбата?
— Ти ще си я пъхнеш в торбата. Кой ще го направи?
— Несръчни са пръстите, които не могат да вържат един възел, жено. Хайде, ти си умна жена, недей да приказваш глупости. Знам всичко по въпроса. Ако се опиташ, се свърши зле. Не можеш лесно да излъжеш Хари Феърфийлд. Не знам досега някой да ме е лъгал, затова няма никакъв смисъл да ме баламосваш.
— Ако беше така, сигурно щях много да те харесвам, защото страшно приличаш на мен — отговори тя.
— Аз не се опитвам да те баламосвам, жено, нито пък да те продам. Винаги си била малко прибързана и си действала необмислено, но това не е най-лошото. Ние Феърфийлд също сме такива, затова не бива да съдим строго другите горещи глави. Не познавам жена, изискана или простовата, която да може да се мери с твоята външност или със сладките ти приказки, а освен това се обличаш много хубаво. Ако можеше да гледаш, щеше да видиш пред себе си един човек, който те харесва.
Хари Феърфийлд повтори хвалебствията си за нея и ги подкрепи с клетва.
— С, „ако“ всичко става — повтори дамата и въздъхна удовлетворено. Изговори думите с чужд и провлечен акцент, който придаде много странно звучене на познатата фраза.
— Добре казано, Берта! В този момент няма друга жена, която да е толкова красива като теб — възкликна той.
— Не и онова девойче в Каруел Грейндж, нали?
— Алис ли? Не е достойна дори да ти прислужва. Ако можеше да я видиш и да се погледнеш в огледалото, сама щеше да си отговориш на въпроса — отговори й той.
— Ето пак — „ако“ можех да се видя в огледалото… Не съм го правила от четиринайсет години… Ако можех да я видя онази глупачка, ако, ако… — каза тя и се предаде на гнева. — Същата стара поговорка: „с, «ако» всичко става“. Старата госпожа Тарнли я употребяваше, мътните да вземат тази вещица… — избухна Берта отново, — трябва да я вържат на колелото и да й натрошат костите с чук.
— Мен, ако питаш, да я пометат с метлата на дявола и да я смажат от бой — каза Хари. — Но да поговорим за теб. Да ме обесят, ако лъжа, но никога не си изглеждала толкова добре — няма друга с такава фигура и, честна дума, с всеки изминал ден все повече се разхубавяваш. Харесвам високи жени, но ти ги слагаш всички в малкия си джоб, честна дума. На теб дрехите ти стоят толкова великолепно.