— Не си мисли, че обичам комплиментите, глупак такъв — през едното ми ухо влизат, през другото излизат — каза дамата с хитра усмивка и поклати глава.
— Боже, жено! Какви комплименти? Защо да ти правя комплименти? Просто те познавам от толкова отдавна, че говоря, каквото ми дойде на уста, и наистина е жалко, че нямаш пари, за да се обличаш, както ти се иска.
— Никога не съм имала — отговори жената.
— Никога… много добре знам… и ако не ме послушаш, ще имаш още по-малко.
— Ти не знаеш много по въпроса — спокойно каза Берта.
— Стига, Берта, престани да ми противоречиш. Знам доста за всичко. Никога не е имало брак, никога.
— Докато Чарли беше жив, никога не си го казвал. Винаги си подкрепял мен.
— Няма да лъжа заради никого — намусено отговори Хари.
— Нямало да лъже! Че защо, и бездруго цял живот лъжеш. За жълти стотинки си готов да излъжеш! Винаги лъжеш, нещастник такъв!
— Стига, Берта, успокой се! Никога ли не си чувала да говорят, че мъжете от рода Феърфийлд са луди глави? А нали е казано да не удряш луд кон по главата?
— Вярно е и точно затова е толкова болезнено — засмя се тя.
— Никога ли не си чувала, че лошите шеги пораждат омраза? — засмя се той. — Но няма нищо, не ти се сърдя, изобщо. Харесва ми, че говориш открито. Не ми допадат лигавите приказки на префърцунените богаташи. Харесва ми да е грубичко от време на време. Ако и ти се държеше прекалено вежливо, нямаше да мога да говоря открито, а това също нямаше да ми хареса.
— Хайде стига де! Още колко ще дърдориш?
— Да ти го кажа ли кратко и ясно? Ще ме изслушаш ли? — попита той.
— Аха.
— Ето как стоят нещата — ако не подпишеш това, мисля, че ще те обесят.
— Нищо подобно — тихо отвърна тя.
— Напротив, напротив… кълна се.
— Напротив — повтори Берта със същия тон. — Кой ще го направи? Чарли го няма и колкото и зле да се държеше с мен, никога не би направил такова нещо. И Алис няма да го направи, нали лично ти е казала? Повярвай ми, информирана съм по-добре, отколкото си мислиш. Затова не си мисли, че съм чак толкова разтревожена.
— Искам да те сваля от въжето, а ти не ми даваш възможност — каза той.
— Благодаря ти, добри ми Хари — подигравателно се усмихна тя.
— Дошъл съм днес, а след десет дни ще се гледа делото.
— И ще ме оправдаят. А аз ще повдигна отделни обвинения срещу всички, които са замесени в това, че сега съм тук. Питай адвоката ми — каза дамата пребледняла и с гневна усмивка.
— Освен това ще дойде съдия Риск, така че ти по-добре питай адвоката си дали той си пада по бесенето, или не.
— Лукав звяр! Няма да успееш — саркастично заяви тя.
— Е, Берта, ще дойда точно след една седмица и това е последният ти шанс, защото днес ще започне всичко и никой няма да може да го спре.
— Бог да се смили над нас! — изстена тя с противна насмешка и вдигна нагоре незрящите си очи.
— Може би скоро ще кажеш нещо такова пред журналистите, ако не си направиш труда да се вразумиш, преди да е станало твърде късно. А сега ме чуй веднъж завинаги, защото ще го кажа за последен път. Всичко, което казваш е вярно: Чарли го няма, а ако беше тук, а не на оня свят, щеше да е все едно, защото нямаше да си помръдне пръста, нито пък щеше да страда. Същото важи и за Алис. Само че ако не подпишеш този документ до същия ден другата седмица и не спреш да се противиш — на това място Хари изруга грозно, — може и да си сляпа, обаче ще ти отворя очите и лично ще повдигна обвинение срещу теб. Довиждане, госпожо, и си помисли добре.
Хари Феърфийлд излезе от стаята и все още бе в плен на мрачното усещане от края на разговора, когато стигна до малката странноприемница, в чийто обор няколко седмици преди това брат му Чарлс бе оставил коня си по време на последното си посещение в Хадъртън.
ГЛАВА 51
СТАРШИНА АРЧДЕЙЛ
Хари Феърфийлд бе капитан от запасната войска на графството. Редно бе семейство Феърфийлд да имат свой представител в тази войскова част. Чарли, който имаше лек и сговорчив нрав, би приел поръчението и леките задължения, ако тази чест бе оказана нему. Само че я избра Хари. Това разширяваше кръга на познатите му, разкриваше му нови възможности да продава конете си и му отваряше вратите на някои домове — малки или големи — съвсем по съседски, когато обикаляше по панаирите и пазарите. Освен това той бе добър в някои игри, бе проницателен играч на вист и на дама, а също опитен майстор на билярда. Като цяло, поръчението го издигна доста само в рамките на година.
Точно заради някакъв военен проблем старшина Арчдейл очакваше завръщането му в Уайвърн.