— Имам един имот в Уорамптън, доста широка ивица земя, която давам под аренда. Има много дивеч, има и двама пазачи, но подозирам, че крадат от дивеча, затова някой трябва да ги наглежда. Там е и старият парк на Уорамптън, нали познаваш тази част от графството?
— Да, сър, добре я познавам.
— Знаех си. Оттам би трябвало да идват добри пари, повече, отколкото взема старият господар. Не мога да му го кажа, но знам точно какво си мисля. Има ли дим, значи има и огън. Съмнявам се дори, че вратата на парка е ремонтирана. Там има нужда от нещо като иконом, нали ме разбираш. Знаеш ли къде е фермата Нолтън?
— Да, сър.
— Хубава е, приятна къщичка и доста акри земя като за начало. Наемателят ще напусне, след като приберем реколтата. Ти си най-подходящият човек за тази работа. Ще им кажа, че ще направя всичко по силите си да помогна на племенника си, обаче и аз трябва да живея. Разполагам само с времето и с акъла си, за да припечеля нещичко, а ако ще управлявам имота вместо него, ще се нуждая от най-добрите помощници, които мога да намеря, нали ме разбираш? Ти си човекът, когото искам. Ценя характера ти, защото си честен и лоялен човек. Освен това умееш да използваш очите си и да си държиш езика зад зъбите. Ще си имаш ферма и дом, знаеш къде са, при това безплатно. Ще можеш да пасеш три крави на общинската мера, а тя не е като опасаната и гола мера тук, а има най-сочната трева в графството. Освен това ще получаваш по петдесет лири годишно, а фермата е близо четирийсет акра и струва поне със сто повече. А ако се справиш добре с всичко, което искам от теб — а аз не се съмнявам, — няма да те изоставя, докато тревата расте и ние двамата с теб сме живи.
— Благодаря ви, сър — отвърна студеният и ясен глас на Арчдейл.
— Има и една малка тайна, свързана с мен, която не бих доверил другиму, Арчдейл. На теб обаче ще кажа — снижи гласа си Хари.
— Да, сър — отвърна Арчдейл все по същия студен и скован начин, който дразнеше Хари.
— Не забравяй, че вече не говоря на старшина Арчдейл, ако другото нещо в Нолтън ти допада повече.
— Нолтън е по-добре, сър, благодаря ви.
— В такъв случай разговарям с господин Арчдейл от Нолтън, управител на Уорамптън. Ще сключил сделката след прибирането на реколтата.
— Благодаря ви, сър.
— Не върви толкова бързо, че много бързо ще стигнем. Има едно нещо, което искам да ми скриеш.
— Ще се уверите, че можете да ми се доверие, сър. Командващите ми офицери вече се увериха.
— Знам това добре, познавам те, Арчдейл, и тъкмо затова те избрах сред хиляди други, защото мога да ти се доверя, а в провинцията клюките се ширят, както и в града, езиците не млъкват като звънчетата на овцете и се приказват твърде много глупости. Предвид всичко това не е чудно, че човек не иска да му се присмиват или да го одумват в провинцията.
— Така е, сър — отвърна скованият старшина.
— Имал си същия чин и в запасната армия, нали?
— Да, сър — отговори старшината и по навик отдаде чест.
— Така си и помислих и това говори много за теб, Арчдейл. Помня, че в един от документите ти пишеше, че си бил най-младият старшина в полка.
— Така е, сър.
— Това също говори много, много отговорен чин. С очите си съм се убедил, че старшините са много по-важни за бойната готовност на полка от всеки друг офицер редовен или запасен.
— Наистина много зависи от старшините, сър.
— Ти не дрънкаш излишно, Арчдейл, а това е сигурен път към успеха.
— Не познавах много хора, сър, бях лоялен към висшите офицери и само с няколко искрени думи карах хората да изпълняват задълженията си.
— Ето от такъв човек се нуждаят парите ми — каза Хари. — Ще бъдеш ли готов за фермата в Нолтън до средата на следващия месец?
— Да, сър, така допускам.
— В такъв случай ще се погрижа за останалото, за парите и за общинската мера, още утре ще уредя въпроса с баща си и ще оформим документите.
— Благодаря ви, сър.
— Чакай малко — спря го Хари, малко смутен. — Нали ти споменах, че трябва да свършиш за мен и ще нещо.
— Да, сър.
Почти му се искаше господин Арчдейл да задава въпроси и да създава трудности. Тази ледена маска, под която не виждаше нищо, започна да го притеснява.
— Сигурно знаеш, че всеки човек поне веднъж-дваж в живота си се проявява като глупак и точно така честните хора се продават, а мошениците правят пари. На пазара глупаци няма, никой не взема лоша стока, нали така?
Потърси разбиране по лицето на старшината, но не откри там нито разбиране, нито насмешка, а само спокойна, достойна и безразлична въздържаност.
— Не съм женен и много жени съжаляват за това — опита се да се пошегува той, — обаче са ми родили едно копеле, което наричат мой син. Трябва да му намеря дойка и да му осигуря средства. Искам да го направиш съвсем тихо, намери някоя окаяна женица, която живее откъснато и няма да задава въпроси или да създава неприятности, а ще е доволна и от малко. Ще ти дам парите за нея, но тя не трябва изобщо да чува името ми, нито пък да знае кой е собственикът и откъде идват парите. Нека си мисли, че бащата е някой бедняк — ако знаят, че мъжът е богат, стават неразумни. Точно затова избрах теб, Арчдейл, защото си благоразумен и няма да разправяш наляво и надясно като глупак какво се случва. Уговорихме се, нали? Сделка?