Хари влезе в стаята и завари стария господар, застанал прав с гръб към огъня, висок, слаб и зачервен, а очите му изглеждаха по-големи и сякаш бяха станали стъклени от гняв.
— Защо не ми съобщи новината, глупак такъв? — попита го старият господар още с влизането. — Мътните да те вземат, ако не беше Том Уорд, нямаше да чуя нищо по въпроса. Значи в Каруел Грейндж се е родило копеле — ха, ха! Чувал съм да казват, че бракът е нещо почтено, само дето домакинството струвало скъпо. Това е една стара песен за гайда. Бракът е най-сигурният път към просешката тояга. Когато бракът се качи на седлото, съжалението се покатерва на ремъка под опашката. Защо не ми съобщи новината, до дяволите? Защо не ми каза, глупако?
— Щях да ви кажа тази вечер, ама съм заспал след вечеря. Обаче е вярно, има лекари, медицински сестри, топли напитки за болната и всичко останало.
— Е, Чарли вече го няма… Нали знаеш какво казват, на мъртвите мишки не им е студено. А тя е лоша, Алис Мейбъл е лоша. Викарият беше неблагодарник и тя прилича на него. Тръгна по свой път и толкова по-добре. Любовчиите и медопоказвачите нямат дом, а хлябът на дявола е наполовина от трици. Научила си е урока. Отнесох се твърде добре с тази негодница. Прегърни чуждо дете, та да ти изпълзи през ръкава. Тя вече не е приятелка. Изгуби Чарли, изгуби и мен. Мандалото хлопна. Сигурно ще й хареса да се върне обратно тук, в Уайвърн, ама мътните да я вземат! Вече ще да е разбрала кой е най-добрият й приятел. Сигурно е била адски доволна от себе си, когато ми пробута онова писмо и избяга с Чарли — на бас, че сега доста се е омърлушила. Пасторът вероятно всеки ден ходи в Грейндж да се моли заедно с дамата и да й говори за примирението. Когато им се случи нещо, всички негодници започват да се молят, да пеят химни и да въртят очи към небето, негодниците, за да се изпълни Божията воля. Добре дошла смърт, казва плъхът, когато щракне капанът. Много им благодаря, задето се нагърбиха с нещо, с което не могат да се справят. Тази жена е лоша — оказа се измамна предателка, а Чарли беше мекосърдечен и шантав мъж, обаче времето му свърши. А аз се държах като стар глупак и си получих заслуженото. Само че времето и разсъдливостта овладяват всичко, а и нали всички ще отидем в гроба? Как изглежда момчето? — попита старецът след известно мълчание. — На Чарли ли прилича?
— Спеше и в стаята беше тъмно, така че не можах да го видя добре — измисли си извинение Хари.
— Няма значение дали е било светло, или тъмно. Той е син на Али, а от нея няма да се роди нищо добро, никога. Крушата не пада по-далеч от дървото, а онази чужденка, доколкото чувам, се кълне, че първа се е оженила за горкия Чарли. Ама какво значение има това за мен? Никакво. Тя е в затвора и ако казва истината, тогава нещастният син на Али не е наследник, а майка му, Бог да я благослови, няма защо да се притеснява за Уайвърн, нито пък ще се моли старият господар, който беше толкова добър с нея, да гушне букета, за да отстъпи място на сина й. Така че ще бъде твой ред да се намесиш и да искаш да заемеш мястото ми, да седнеш на стола ми, да вземеш ключа от избата ми, а пък мадам — как й беше името? — Ван Трамп или нещо подобно сигурно ще предизвика процес, а ти ще трябва здравата да се бориш — да риташ, да мачкаш, да хапеш — в съда или където можеш. А на мен какво ми пука кой ще изгуби и кой ще спечели? Пет пари не давам. И ако мислиш, че ще пръскам пари по съдилища, за да се изясни въпрос, който изобщо не ме интересува, значи не си познал, кълна се, че не си, понеже няма да подкрепя никого от двамата и няма да похарча нито шилинг. Пет пари не давам, мамка му! Ще трябва да се бориш, след като отида в гроба. Който успее, той ще вземе Уайвърн, а и ще ти струва доста пари. Ще се наложи да си продадеш и дрехите на гърба. Здравата си се набутал и не можеш да се оттеглиш. Хубавата пяна е половината бръснене. Няма да ми се скъса сърцето, уверявам те.
Старецът се захили гръмогласно и неистово започна да тръска глава, докато описваше свадата, която по собствен начин си представяше, че ще избухне.
— Не се жалете заради мен. Който успее, той да вземе Уайвърн. Аз и пръста си няма да помръдна, уверявам те. Че за какво ми е да се боря с вятърните мелници на другите хора? — Старият господар продължи по-спокойно, отколкото досега: — Направи още една кана от това нещо, Том. Приготви голяма кана и добре я затопли. Донеси чаша и за себе си, приятелю. — Сетне старият господар възобнови речта си: — Богатите да хранят копелетата на бедните. Син в Каруел Грейндж, помисли си само! Достатъчно, навремето съм понесъл достатъчно голям товар на плещите си, а обикновено най-слабото момче, носи най-голямата цигулка. Лукаво същество е тази Алис. Ще намери колкото си иска глупаци да й помогнат. Приключих с нея, тя е лоша. Погледни този клавесин, на който свиреше — посочи той към пианото. Купих й го от Лондон, за да дрънка на воля. Канех се да го строша и да го хвърля в реката, ама щеше да си помисли, че ми пука за нея, след като съм си дал толкова зор. Обърна ми гръб, когато си поиска, а сега аз пък няма да я погледна, когато ме помоли. Неблагодарница беше тя. Подлостта остава, но красотата повяхва, така че по-добре за мен. Стига толкова. Няма какво повече да се каже. Вземи една свещ, ако ти се спи, човече, няма защо да ми се прозяваш и да ми се преструваш, и си върви в леглото.