— О, скъпа, извинявай, толкова съм глупав. Моля те за извинение. За какво говорехме? А, да, за къщата, за това старо място. Ако доживея да наследя Уайвърн, можеш да направиш тук, каквото си поискаш. Дори може да живеем в Каруел Грейндж, ако това ти харесва.
— Е, едва ли ще ми се иска винаги да живея тук — отвърна тя и направи пауза. Мислеше за странната случка предишната вечер и в тъмното кътче на съзнанието й се бе притаил слаб ужас, съвсем слаб, но все пак истински, а колкото повече се взираше в него, толкова по-истински ставаше той. — Канех се да те попитам дали не може да сменим стаята си.
— Скъпа, струва ми се — поде той и я погледна настойчиво, — че спалнята ни е единствената обитаема спалня в къщата и със сигурност е най-удобната, но ако предпочиташ друга стая… Разгледа ли другите?
— Не, скъпи, просто съм ужасна страхливка и съм толкова глупава. Снощи, докато влизах в спалнята, ми се стори, че видях нещо. Старата госпожа Тарнли беше съвсем близо до мен.
— Ако си видяла нея, това е предостатъчно човек да се уплаши. Какво видя — крадец или призрак? — попита той.
— Нито едното, нито другото. Просто ме изненада и ме уплаши. Снощи не сметнах за нужно да говорим за това, реших, че ще отмине, обаче не мога да прогоня мисълта от главата си. Искаш ли да ти разкажа всичко? — попита Алис.
— Ще ми разкажеш след малко — засмя се той. — Ще се преместим в стаята, която ти харесва повече, само помни, че всички те са еднакво стари. А сега трябва да ти разкрия една тайна. Хари ще дойде да вечеря с нас, ще пристигне в шест и виж колко странно стига до мен писмото: „Г-н Томас Шъруд, Пощенска станция, Нонтън, До поискване“. Това е доказателство колко предпазлив трябва да бъда в този край. Светът никога няма да се избави от греховете, бедността и адвокатите. Има един проклет човек с широко отворени очи и наострени уши с цял набор отровни стрели на закона, които да изстреля по такива нещастни пътници като мен. Точно по тази причина предпочитам да купим скромните си чаши за чай в Лондон, отколкото да се доближавам до Нонтън. Не се плаши толкова, малка моя съпруго. Всеки човек има по един-двама опасни кредитори, а аз не съм в по-голяма опасност от петдесетина други, за които се сещам. Баща ми обаче ми е сърдит и когато тази кавга се разчуе, това надали ще помогне на дълговете ми или ще направи кредиторите ми по-търпеливи. Трябва да се покрия тук, докато кучетата се успокоят. А сега умната ми икономка ще измисли достатъчно богата вечеря за гладния ми брат, който ще пристигне след около два часа с добрия апетит, който се отваря в Кресли Комън на всеки безгрижен човек като Хари.
ГЛАВА 15
ХАРИ ПРИСТИГА
Стана шест часа, после седем и едва към седем и половина, когато почти се бяха отказали, Хенри Феърфийлд пристигна в Грейндж.
— Как е госпожа Феърфийлд? — провикна се младия господар Хари, докато прекосяваше стаята, и целуна красивата буза на Алис. — Мамицата му! — провикна се той като мъж в игрален дом. — Май те целунах, нали? Не му позволявай да се сърди, изобщо не съобразих, Чарли, не повече от онзи тип, който прибрал в джоба си парите за фермера Глийсън на последния панаир в Трътбъри. Как си ти, Чарли? Радвам се, че старата къща все още има покрив след последната буря. На теб харесва ли ти, Алис? Тук май е скучновато, обаче вие сте толкова влюбени, че ще се наврете къде ли не — в обора, в поилката на конете дори, — само и само да сте заедно. „Обичах хубавата Лола повече и от пържола“, нали така се пее в песента? Което ми напомня — този дом може ли да предложи на един изгладнял човек резен телешко или овнешко и кана бира? Самопоканих се на вечеря, а това понякога е нож с две остриета.
Мастър Хари беше шегаджия, малко непохватен и провинциален — майтапеше се и го правеше най-охотно, когато подмамваше събеседника си към така наречената от него „лесна работа“, тоест глупав облог.
Шеговитостта му обаче прикриваше доста голяма проницателност, а също и някои опасни качества.
Докато поднасяха на масата скромната им вечеря, прямият Хари разпитваше господаря и господарката на Каруел Грейндж по същия небрежен начин за всякакви битови подробности, а когато научи, че в къщата има само един салон, който можеха да използват, веселието му стана неудържимо.
— Честна дума, вие сте по-зле и от обущаря от песента, който „живеел в обор — за него салон, и кухня и хол“, понеже в песента не се споменава обущарят да е имал съпруга, така че той бил сам, а вие сте двама, нали така, Алис? Двама души под една качулка, при това доста тесничка. Ха, ха, ха!
— Кога се върна в Уайвърн? — попита Чарлс Феърфийлд след доста дълга пауза.