Една активна жена може би ще се задоволи с монотонния живот, който би потиснало дори ленив мъж. Стига да има домакинство — дори и толкова оскъдно, което да управлява, а освен това колкото е по-оскъдно, толкова по-трудно и мъчително е управлението му, — и женската енергия е оползотворена и здрава, защото е полезно приложена. Само че в това вътрешно управление мъжът е некомпетентен и често само се пречка. Дейностите, които трябва да върши той, са навън и когато му бъдат отнети, той пилее дните си и има чувството, че пречи.
С малко други занимания освен въдицата и понякога, поради неочакваното вдъхновение на прилив на енергия, с бастуна си за разходка, поел самотно из ветровитата шир на Кресли Комън, дните, седмиците и месеците на Чарлс сънливо отминаваха в миналото.
Имаше причини той да не дава и пет пари за спазването на етикета. При други обстоятелства щеше да отиде с коня си до съседните градчета и да се поинтересува от новините, да обядва с някой приятел тук или там. Само че Чарлс не искаше никой да знае, че се намира в Грейндж, а ако някой случайно го зърнеше там, искаше онзи да сметне, че е само на случайно посещение.
Един не толкова ленив мъж и вероятно не много по-безскрупулен би разчитал на няколко явни лъжи, които да обяснят присъствието му и не би се лишил от някое и друго посещение на човешкото общество в тези селски местности наоколо. Само че Чарлс Феърфийлд не беше нито толкова решителен, че да опита, нито толкова изобретателен, че да послъже, затова възприе най-лесната и най-скучната тактика.
В рая мъжът е имал своите задължения — да обработва и да поддържа градината, — а несъмнено и жената е имала своите подходящи за пола й отговорности. Грешно е да се смята, че е признак на любов или пък средство за дълготрайност, ако щастливите съпрузи прекарват по двайсет и четири часа в компанията си или пък прекарват времето без никакво разнообразие и полезни занимания.
Чарлс Феърфийлд обичаше красивата си съпруга. Тя направи бездейната му самота по-поносима, отколкото можеше да си мечтае. Но все пак съществуването му бе скучно, а освен това бе и мрачно, понеже бе засенчено от непрестанната му тревога.
Измъчваха го дребни проблеми. Размишляваше над дреболии и над единствената грижа, която бе наистина сериозна и която непрекъснато обмисляше, докато не се превърнеше в нещо ужасяващо и не закриеше цялото небе.
Не мога да кажа, че Чарлс ставаше навъсен. Не характерът, а духът му пропадаше — измъчен от грижите и потиснат, — обичайната му меланхолия потискаше и дори тревожеше горката му млада съпруга, която все още криеше притесненията си и прибягваше до музиката и до всякакви хрумвания — пееше му, разказваше му стари истории за обитателите на Уайвърн, въвеждаше го в комедията и в трагедията, които можеш да откриеш в такива малки селца, играеше с него на дама и понякога на карти и всъщност лекуваше болния му дух, както правят такива ангелски създания.
Понякога идваше Хари Феърфийлд, но посещенията му бяха кратки и редки и което беше още по-лошо, след тях Чарлс винаги ставаше по-измъчен и потиснат. Нещо ставаше и то съвсем не бе хубаво, Алис бе сигурна, а бе ревностно държана в неведение за всичко това, което в крайна сметка я засягаше и непосредствено засягаше съпруга й.
Понякога тя се ядосваше — често страдаше — и винаги бе измъчвана от неизречени страхове и догадки. Горката малка Алис! Насред тези тайни опасения я споходи и една нова грижа и тревога — треперливата и приятна надежда, която се лута между живота и смъртта и понякога е съпътствана от тъжен и смъртен страх… понякога носи изпълненото с наслада очакване на нов и вече обичан живот, идващ безпомощно на този огромен свят… непознат, неин бъдещ другар, зависим изцяло от красивата любов, от която младото й сърце вече преливаше.
Почти разтреперана и изпълнена с колебания тя разказа своята малка история, съпроводена от усмивки и от сълзи, умолително и почти извинително, а това размекна по-добрата страна на Чарлс, който я увери колко желано от него и колко обичано заради нея ще бъде бъдещото малко съкровище, притисна разтуптяното й сърце до своето в дълга прегръдка и повече от всякога старата им любов се възроди и той усети колко самотен би бил без любимата си млада съпруга и как с радост би дал живота си за нея.