— Сбърках, Хари, не трябваше да говоря така. Моля те за прошка — каза Чарлс и протегна ръка на брат си, който стисна пръстите му и отново ги пусна в доста кратко и студено ръкостискане.
— Не биваше да говориш така на човек, който се забърква в неприятности заради теб, освен това знаеш, че съм избухлив. Всички сме избухливи, така че не се дръж така с мен — заяви Хари.
— Сбърках, знам. Извинявай. Не знам какво друго да кажа — отговори Чарлс. — Но опитай да ме разбереш! Какво ще правя, ако се появят проблеми с малкото същество, което очакваме да се роди? Няма ли да е по-добре да съм вече погребан в двора на църквата в Уайвърн?
Все още зяпнал, Хари сведе поглед към протъркания килим. Ръцете му отново почиваха спокойно в джобовете. Помълча малко и каза:
— Ако беше споделил с мен всичко, което планираш да правиш с Алис Мейбъл, щях открито да ти кажа мнението си. А като ме питаш сега, мога да ти кажа само едно и то е — според мен си женен за другата жена. Ужасно я мразя, обаче това няма нищо общо. Аз бих излязъл на чисто и бих казал на Али всичко, да прецени сама. Боя се обаче, че ти не внимаваше и здравата сгази лука.
— А аз изобщо не се боя — отговори Чарлс силно пребледнял. — Само че за нищо на света не искам Али да се притеснява и да се тревожи точно сега. Освен това, Хари, понеже е най-добре да се говори открито, както каза ти, не мога да се избавя от мисълта, че мнението ти [в друг случай той вероятно би добавил и „паметта ти“] не е безпристрастно заради имението.
Чарлс говореше горчиво или сприхаво, вие си изберете. Само че Хари явно беше решил да се отнесе към проблема хладнокръвно и точно това направи.
— Честна дума, не бих се учудил — отвърна той през смях. — Макар че ако е така, кълна ти се, станало е несъзнателно. Възприемай го както искаш, това показва само, че човек пази ризата на гърба си, но повече пази кожата си. Сигурно точно това правим и двамата. Ще ти кажа само следното — помежду ни всичко е открито и е сложено на масата. Ще направя всичко по силите си за теб, нали не се съмняваш в това?
— Не, Хари, няма да ме измамиш.
— Разбира се, че няма. Както ти казах обаче, струва ми се, че онази в Хокстън си е наумила нещо…
— Да ми създава неприятности ли?
— Втълпила си е — продължи Хари, — че в цялата работа е замесена и друга жена и ако питаш мен, няма да си мирува дълго. Твърди, че ти е съпруга, и по един или друг начин ще нападне всяка друга жена, която твърди същото за себе си. Когато се ядоса прилича на подивял кон, готова е дори през стена да мине, за да те разкъса на парчета. Вдън земя да се бе продънила дано!
— Какво смята да прави според теб? — попита тревожно Чарлс.
— Честна дума, не знам. Но според мен няма да е зле да имаш петдесет лири в джоба, че да й затвориш устата, ако реши да предприеме някакви по-сериозни маневри. Ако чуя още нещо, ще те предупредя. Бездруго се задържах повече, отколкото смятах, а и не се видях с Али. Предай й поздравите ми и й кажи, че много съм бързал. Сигурно вече са нахранили коня ми. Доста се забавих.
— Много ти благодаря, Хари. Съвсем формална би била поканата ми да останеш още, защото не мога да ти предложа нищо, за което си струва да останеш. Такова е това място, а и аз съм толкова съсипан… надявам се, че се разделяме като приятели, нали?
— Най-добри приятели — безгрижно отвърна Хари. — Да ти се намират една-две пури? Да бъдат три, благодаря ти, много са хубави. Чака ме дълъг път, така че ще се опитам да го прекарам приятно. Винаги съм ужасно зает, иначе щях да ти отделя повече време. Дръж барута си сух и очите си на четири. Аз ще направя същото. Предай поздравите ми на Али и горе главата. Всичко ще се оправи, сигурен съм.
Вече бяха прекосили коридора и бяха в конюшнята. Докато възсядаше коня си, Хари се извърна, кимна и с прощална усмивка пое бавно по застлания с камъни двор и изчезна през портата.
Чарлс се радваше, че си е тръгнал, без да се срещне с Алис. Тя несъмнено щеше да усети, че нещо не е наред. Зачуди се дали да не иде в градината да провери как е съпругата му, но същото съображение го възпря. Вместо това той взе въдицата си и тръгна в противоположната посока, за да се опита да улови някоя пъстърва в потока, който прекосява долчинката на Каруел.
ГЛАВА 22
ПЪСТЪРВАТА
Чарлс се спусна чак до дъното на долчинката, до порутената вятърна мелница, преди да сглоби въдицата си и да нагласи кордата. Беше много неспокоен, едва ли не нещастен. Само че не беше човек, който веднага предприема мерки при спешност или пък веднага намалява вариантите, като взема решение, нито бе способен да разсъждава ясно при това положение. Кой знае защо виждаше брат си Хари в нова и зловеща светлина. Дали днес вместо ботуша на този грубоват веселяк не се бе показало едно разцепено копито, което не можеш да сбъркаш? О, братко Хари! Дали не планираше предателство и не възнамеряваше да подкрепи жената, която беше лишила Чарлс от спокойствие? Той беше толкова лукав и толкова действен, че Чарлс се боеше от него и мислеше, че ако Хари насочи меча си към гърдите му, като нищо ще се предаде и ще престане да мисли за безопасността си. Твърде много се бе доверил на Хари, който пък твърде често разговаряше със злата жена, която наричаше „старата кримка“, за да бъде нещо друго осен страховит враг. Враг, който според Чарлс никога нямаше да го разбере. Един безскрупулен човек на негово място щеше да му създаде огромни неприятности, като малко пооцвети и изопачи случилото се. Не искаше да допусне, че такава трансформация е възможна.