— Благородният ми Рай, толкова си внимателен, правиш ме толкова щастлива. Не знаех какво да си мисля, но ти отново ме ободри, а и най-вероятно се дължи на самотата. Отдавна те наблюдавам и много се измъчвам, а това ми се струва толкова омразно, след като любимият ми е до мен. Но Рай ще прости на глупавата си женичка, знам, че ще й прости — винаги е толкова добър и мил.
Последваха още успокоителни думи от страна на Чарлс и още излияния от страна на Алис. В резултат накрая Чарлс до голяма степен се отказа от целта си. Не съм сигурен обаче, че успя да спази обещанието си да не изглежда толкова потиснат, не и за повече от ден-два.
Няколко дни след това до него стигна трагична новина. Том му разказа, че младата съпруга на мелничаря в Ракслей, изненадващо чула отнякъде, че съпругът й се е удавил в потока на мелницата, но в крайна сметка се оказала просто някаква патица. Жената обаче започнала да получава припадъци и три дни по-късно умряла.
Толкова за изненадването на младите съпруги с тревожни истории — мислено си отбеляза Чарлс Феърфийлд, след като го изслуша.
Няколко дни по-късно в стаята, където Чарлс и съпругата му закусваха доста мълчаливо, донесоха писмо. Пристигна, когато той от дни, може би дори от седмици, вече се бе отказал да го очаква, и започна да се радва с мисълта, че забавянето е добър предвестник и че мълчанието на Хари означава, че глъчката утихва.
Но ето, че пристигна писмо, адресирано до него с едрия почерк на Хари. Седнала до приборите за чай, горката му съпруга погледна мъжа си, докато той отваряше посланието с безмълвна тревога. Забеляза как Чарлс пребледнява, как смъква листа върху покривката и как хапе устната си, все още без да откъсва поглед от написаното.
Тъй като той не обърна листа, Алис заключи, че писмото сигурно не е дълго и най-вероятно се побира на една страница.
— Рай, скъпи — обади се тя също пребледняла и съвсем плахо, — не може да е толкова лошо. О, скъпи, какво е?
Той стана и безмълвно отиде до прозореца.
— Какво каза, скъпа? — попита внезапно след известна пауза.
Тя повтори въпроса си.
— Не, скъпа, не е сериозно, но вероятно ще се наложи да заминем от тук. Можеш да го прочетеш, скъпа.
Той внимателно остави писмото върху покривката до нея, а тя го взе и зачете:
„Скъпи мой Чарли, старата кримка е сериозна. Мисля, че трябва да заминеш за Лондон, но на всяка цена трябва да се видим в Хадъртън утре, да кажем, в хотел «Комършъл», в четири следобед. Твой любящ брат, Хари Феърфийлд“.
— Кого нарича „старата кримка“? — попита Алис много уплашена и след известно мълчание.
— Един от онези проклети хора, които ме преследват — каза Чарлс, който се бе върнал до прозореца и отговори, загледан навън.
— А как е истинското му име, скъпи?
— Срамувам се да призная, че Хари знае за делата ми десет пъти повече от мен. Плащам лихвата чрез него, а той наблюдава действията на онези хора. Той е нешлифован диамант, но е много мил, нали виждаш от бележката му? Къде е тя? А, ето я, благодаря. Трябва да тръгна след половин час, за да хвана омнибуса в „Пайд Хорс“.
— Скъпи, позволи ми да се кача и да ти помогна да си събереш багажа — знам къде стоят всичките ти неща — каза горката малка Алис, която изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне.
— Благодаря ти, скъпа, ти си толкова добро същество. Никога не мислиш за себе си — никога, никога, — колкото мислиш за мен.
Ръцете му бяха на раменете й и той я гледаше в лицето със странен и тъжен поглед, докато изричаше тези думи бавно като човек, който чете надпис.
— Бих искал… бих искал хиляди неща. Ако плачеше заради себе си, Алис, както правят другите жени… само да не бях такъв глупак…, но ти, милото ми нещастно същество, ти пое такъв риск, излезе да плаваш в огромното море с такава малка лодка.
— Няма да се откажа от своя Рай, от своя скъп съпруг, от своя красив, умен и благороден Рай. Ако имах сто живота, всичките щях да изгубя един по един заради теб, Чарли. О, ако ме изоставиш, ще умра!
— Горкичката ми! — каза той и я привлече към себе си, разтреперан от напрежение, а в очите му бликнаха сълзи, но без тя да ги вижда.