— Странни хора са тези Веървийлд — засмя се едрата жена сънливо. — Той кога ще дойде тук?
— Сигурно утре или вдругиден, само че никога не остава дълго и освен това идва и си отива тайно, все едно го гони убиец.
— Ами сигурно. Старият Веървийлд сигурно ще го нашиба със собствения му камшик. А кога ще дойде господарят ти?
— Господарят идва доста рядко. Много рядко. Само когато смята, че ще открие тук мастър Хенри, може би веднъж в сезона.
— А къде живее — у дома или някъде другаде? — попита високата посетителка.
— Ами не знам, не мога да кажа. Не е ли в Уайвърн? Струва ми се, че повечето е в Уайвърн. Само че от време на време пътува. Не знам, не съм сигурна.
— Понеже му писах в Уайвърн да се срещнем тук. Той в Уайвърн ли е?
— Честна дума, не знам. Не знам повече от вас, госпожо, къде е господаря Чарлс — отговори Милдред, която изпита облекчение, защото сред всичките си лъжи можеше да изрече една несъмнена истина.
— От много време ли сте в семейството, госпожо Тарнли? — попита апатично посетителката.
— Още, откакто бях ей такава… дори не помня откога. Родена съм тук, в къщичката на портиера в Каруел. Майка ми беше тук по времето на стария господар, искам да кажа бащата на сегашния Хари Феърфийлд в Уайвърн и дядо на двамата млади господа, господин Чарли и господин Хари. Наздраве! Дядо ми, тоест бащата на майка ми, отговаряше за къщата и за фермата, и за горите, и за арендаторите, и за всичко. Нито едно дърво не биваше отсечено, нито една крава не биваше продадена, нето един акър земя не бе даван под наем без неговото знание. Наричаха го честния Том Пенекуик. Много неща преживя дядо ми, обаче никога друг път Каруел не е носил толкова хубави приходи на Феърфийлд — нито преди, нито след него.
— Ти кого повече харесваш — господаря Чарлс или господаря Хари? — попита апатичната дама.
— Харесвам Чарлс — решително отвърна госпожа Тарнли.
— И защо?
— Ами Хари е скапаняк. Ако има кой да му се хване, ще му продаде и става от пръста си за петак. С всички се държи веселяшки, измъква се от неприятностите с шега и със смях. Много приятен господин за такъв, дето няма работа, а само дърдори и живее на вересия. Не ми е дал и един шилинг, откакто се видя с пари.
— Господин Чарлс също може да бъде доста стиснат, нали? — попита възрастната дама.
— Не, не, не, той не е такъв, когато има пари. Достатъчно щедър е и е много по-изискан джентълмен от господаря Хари, много по-истински джентълмен — отговори Милдред.
— Да, Хари Феърфийлд е умен и проницателен мъж. Сигурно е помогнал малко на брат си, вероятно е спестил доста солидна сумичка — отбеляза посетителката. — Сигурно я е скътал някъде, той не е човек, дето ще харчи безразборно.
— Да, не би харчил ненужно — съгласи се Милдред.
— Къщата е удобна — продължи непознатата. — Такава беше и когато аз живеех тук.
— Топла и просторна — съгласи се госпожа Тарнли. Със здрави комини, покрив и стени, ще издържи още поне сто години, стига да се поизмаже и да се позаковат някои греди тук-там. Само в комините има няколко свраки, които трябва да измъкнем заедно с клечките и с калта им — отсъди тя уважително.
— Да не искаш да кажеш, че той не плаща наем за Грейндж и държи жена си тук? — попита дамата властно.
— Не знам нищо за делата им — отвърна госпожа Тарнли остро. — А и не разбирам защо трябва да ме интересуват. Те решават и този въпрос като всички останали, без да попитат Милдред какво мисли. Сигурно господин Хари се радва да наеме къщата безплатно, след като мастър Чарлс е достатъчно глупав да му позволи.
— Е, няма да го направи, аз ще се погрижа — увери я дамата, без да помръдва, което заедно с нещо странно в тона на гласа й, й придаваше неописуема и неприятна апатичност. — Никога не съм била добре с парите. Милосърдието започва от дома. Нямам намерение да гладувам заради господаря Хари — засмя се тя тихо и неприятно. — Значи твърдиш, че съпругата му е дъщеря на беден викарий?
— Да, на отец Мейбъл от епархията на Уайвърн, беден като църковна мишка, доколкото дочух, ядели месо само веднъж или два пъти в седмицата, а освен това се държал зле със стария господар Хари заради наема си. Обаче старият господар Феърфийлд въпреки това се отнесъл добре с нея, прибрал я в дома си, а когато пораснала, се възползвала от възможността да се омъжи за господаря Хари.
— Много е умна да хване такъв умен мъж, умна е. Запали отново, трябва да изпуша още три-четири, преди да си легна. Много е умна. Как така е успяла да омае и да задържи този умен мъж Хари Феърфийлд?
— Ами, харесва я сигурно, пада си по нея. Тя е красива. Всички Феърфийлд се женят най-вече заради красотата. Някои получават земя и пари, обаче заедно със състоянието винаги върви и красивото лице.