— Всичко е наред, госпожо, надявам се.
— Вече добре ли ти изглеждам?
— О, да, бодра и с розови страни. Било е само леко неразположение.
— Да, сигурно е било само това, макар че изобщо не съм го усетила. Сега дори мога да потанцувам за… само за петдесет, така че няма да си направя труда. — Тя се засмя. — Хем ми се спи, хем не ми се спи. Обичам те, стара ми Милдред Тарнли. Ще ми разкажеш още малко за мастър Хари и за съпругата му, когато се качим горе. Някога допускала ли си, че този буен мъж ще се обвърже със съпруга? Кой би допуснал, че този умен млад мъж, който толкова обича да печели пари, ще си избере жена без пукната пара? Всичко е толкова изненадващо. Хайде, нека двете с теб се посмеем заедно.
— Аз вече отдавна не се смея, госпожо. А и не виждам много поводи за смях, защото онова, което ме разсмиваше на младини, сега на стари години ме разплаква — каза Милдред и угаси свещта в кухнята с пръсти.
— Хайде, подай ми ръка, Милдред. Както едно време. Жената се изправи в цял ръст. Милдред взе свещта и внимателно хвана високата дама за китката. Само че гостенката постави широката си ръка върху раменете на Милдред и двете заедно потеглиха по коридора. От дясната им страна останаха задните стълби към стаята на Алис, жените започнаха да се качват по голямото стълбище и стигнаха до вече приятно затоплената стая, където в камината продължаваше да блещука огън, защото въздухът беше студен. Във всяко друго отношение помещението нямаше с какво да се похвали.
— Тук гори огън, усещам го. Постави стола ми до него. Леглото на старото място ли е? — попита високата жена и спря.
— Да, госпожо. Почти нищо не се е променило, само стаята е с нови тапети — отговори Милдред.
— С нови тапети, така ли? Е, ще поседна, благодаря ти… Вече ще си лягам…
— Да ви помогна ли, госпожо?
— След малко, благодаря. Ще си легна едва след като хапна нещо. Огладнях, стърже ми коремът, както казва господарят. Какво ще ми предложиш?
— Ще ви посъветвам да хапнете нещо — отговори Милдред.
— Но какво?
— Няма голям избор. Пресни яйца, мъничко бекон и около половин студено печено пиле. Има и една парченце сирене чедар, масло и хляб, не е много — изреди гладко старата Тарнли.
— Пилето ще ми дойде много добре, освен това не забравяй да ми донесеш хляб и сол, госпожо Тарнли, а също и чаша бира.
— Да, госпожо.
Госпожа Тарнли поразпали огъня и се огледа. След това взе свещта и енергично закрачи, като затвори вратата зад гърба си.
Жената обърна лице към вратата и се заслуша. Чу как стъпките на старата Милдред се отдалечават.
Високата жена не представляваше приятна гледка. Едрите й черти бяха надупчени от белезите от шарка, освен това лицето й бе смъртно бледо от гняв и бе озарено от неприятна усмивка.
— Търпение, търпение! — повтори тя. — Ама че мръсен номер! Няма значение, ще почакам малко.
Почака малко в тишина, разкривила устни и извила вежди, след това й хрумна нещо, порови из чантата си, извади една бутилка, която вдигна към устните си повече от веднъж и от това явно й стана по-добре. Не беше лекарство против треска, не беше и опиат. Но макар на бледата светлина от огъня да не се видя страните й да поруменяват, от миризмата стана ясно, че е бренди.
ГЛАВА 28
ЗВЪНЕЦЪТ
„Този звяр няма ли най-сетне да заспи? Дори преди, докато спеше, едното й око винаги бе отворено и едното й ухо все бе наострено. Никъде не си в безопасност от нея, никъде — тук, там, горе, долу, изобщо не помръдва въздуха, все едно е дявол или призрак — мислеше си госпожа Тарнли. — Слава Богу, че сега е сляпа, така поне ще си кротува“.
Милдред се боеше от тази жена. Не само защото беше сурова и студена, а и защото беше ужасно зла и жестока.
„Същински Сатана! Бог да ни е на помощ, от кой пъкъл я домъкна този мъж?“ — казваше си Милдред някога, докато тракаше с кухненските съдове, обзета от предизвикана от страх ярост, и гневно подритваше всеки стол, маса, лъжичка или съдинка, която се изпречеше на пътя й.
Преди, когато я познаваше добре, жената получаваше пристъпи, при това доста сериозни пристъпи.
„Пиеше коняк като риба и нищо й нямаше. Колко много хора, по-млади и по-здрави от нея, които никога не са имали пристъпи и са живели умерено и трезво, вече отдавна са мъртви и погребани, а това пияно, съсипано и болно същество въпреки мъчителната си болест, греховете и годините си е живо и здраво и само плаши свестните хора. Слава Богу, че се разболя от едра шарка, та шпионските й злобни очички се повредиха, чудовище такова!“
Госпожа Тарнли отново се бе върнала в кухнята. Все още не бе угасила огъня. Не беше сигурна дали капитан Феърфийлд няма да пристигне. Пощенската карета от Лондон, която минаваше през град Даруинд, от другата страна на Кресли Комън, пристигаше по-късно от отклоняващия се дилижанс, който се отбиваше от пътя през „Пайд Хорс“.