— Не е дошла за добро — заяви Милдред. — Тя е лукава и жестока, и дано не ми се разсърдите, но според мен е малко откачена. Хора с такива пристъпи понякога са доста шантави.
— Можем да поговорим за нея после — каза той. — Имах предвид нещо съвсем различно. Имам хиляди причини в момента да не искам скандал — говоря за свада с тази личност. Добре знаеш как ще се отрази това на горкото същество горе. О, скъпа моя, скъпа моя, в какво те забърках?
— Е, хайде, станалото станало — каза Милдред. — За какво си мислехте?
— А, да, благодаря ти, Милдред. Мислех си… да…, ако господарката ти е достатъчно здрава, за да пътува, ще я отведа от тук, веднага ще я отведа, ще заминем далеч от тази… неспокойна личност. Трябваше да го направя веднага, но бях толкова нещастен, а и понеже можехме да се подслоним тук… Кой би допуснал, че с нейното здраве, с нейната болест — имам предвид зрението й — тя отново ще се появи тук? Аз съм най-нещастният човек на земята, винаги ме улучват по слабото място. Милдред, нали ще е по-добре да не будя господарката ти посред нощ, за да обсъдим плановете си?
— Изобщо не я доближавайте. Само като ви зърне лицето, ще разбере, че нещо не е наред.
— Значи мислиш, че е по-добре да не се виждаме?
— Не се виждайте. Веднага щом решите какво да правите с нея — а ако успеете да го направите тази нощ, толкова по-добре, — напишете й писмо какво трябва да направи, дайте ми го и аз ще й го предам, все едно е пристигнало по пратеник. Послушайте ме, не се задържайте тук нито минута повече. Тръгнете преди изгрев, няма защо да оставате в Грейндж. Ако онази ви открие, ще стане по-лошо. Полегнете малко на дивана в салона трябва да поспите, иначе утре за нищо няма да ви бива и окачете наметката си в коридора. После яхнете коня по изгрев, а аз ще ви приготвя някаква закуска, преди да заминете.
— Нали ти казах, че лейди Уиндейл предложи да се погрижи за Алис, за господарката ти, така че засега е достатъчно тя просто да отиде там. Само че е твърде наблизо и се боя, че няма да свърши работа.
— Най-добре да е надалеч, когато сте готов за това каза Милдред. — Поседете тук, ако предпочитате, или полегнете в салона, а ако решите какво ще правите, само ми почукайте — няма да се събличам и ще бъда готова, а и Том е в бърлогата си под стълбите, ако се нуждаете от него да оседлае коня. Няма да угасвам огъня, да е готов за закуската. А сега стига приказки, защото едва се държа на краката си. Ще вземете ли свещ, или ще останете тук?
— Дай ми една свещ, Милдред. Благодаря. Не се тревожи за наметката, аз ще я взема. Ще полегна за малко и ще се опитам да поспя, дано да успея, а ако си будна, събуди и мен след час-два. Трябва нещо да реша, преди да замина — със сигурност ще реша нещо и ще измъкна това нещастно малко създание далеч от всички тревоги и оскърбления. Да не забравиш. Лека нощ, Милдред. И Бог да те благослови, Бог да те благослови за всичко!
ГЛАВА 33
ЧАРЛС ФЕЪРФИЙЛД САМ
Чарлс Феърфийлд смяташе да поспи, но това бе малко вероятно. Сложи свещта на един от двата стари дъбови бюфета, както все още ги наричаха, заемащи двете ниши в дървената ламперия на стената срещу камината, и се просна на дивана.
Беше достатъчно уморен, за да заспи, но кой може да спре мелницата на тревожните мисли, в които въображението непрекъснато налива ново зърно? В уморената му глава колелцата не спираха да се търкалят, а чукчетата удряха и се въртяха монотонно — изтощителна и адски мъчителна треска!
Обзет от непосилна тревога, той се обърна с лице към стената, както са правели едно време. След това опита да легне на другата страна, неспособен да заспи, и местеше поглед от едно място на друго, обзет от страх и изнурен от собствените си размишления. След това седна и хвърли наметката си на пода, после застана до прозореца, отвори капаците и надникна навън към лунната светлина, към спокойните дървета, сякаш приведени в дрямка, и остана така, почти, без да вижда нищо и неспособен да мисли, потиснат и объркан.
Едната му ръка бе в джоба, с другата се бе подпрял на рамката на прозореца, на който набитият Хари бе облегнал рамото си по време на неприятния им и разпален разговор. Хари — основната му опора, негов брат и главен довереник — дали можеше да му се довери сега? Ако можеше, къде да го намери? Най-добре да се справи сам — по-добре да разчита на собствените си сили, отколкото да рискува предателство. Не беше сигурен какво да мисли за Хари.
Затова си каза с непоследователна решимост: „Трябва да мисля бързо, защото имам само два часа да взема решение“. Знаеше едно красиво германско селце, далеч от обичайните туристически маршрути. Помнеше скалите и хълмовете му, разрушения му замък и горския пейзаж, все едно ги бе видял вчера — много подходящо място за Алис с непретенциозния й вкус и обичта й към природата. Там можеха да се оттеглят, макар и на кратки преходи при сегашното й състояние.