След три часа той щеше да напусне Грейндж. А дотогава трябваше много добре да уточни плановете си. Трябваше да пише на Хари, трябваше да пише и на Алис, защото му бе ясно, че не бива да я вижда. В крайна сметка, може би преувеличаваше това отвратително положение, което, ако се справи с него решително, щеше да отшуми.
Намери писалка, хартия и мастило и сега трябваше само да проясни мислите си и да се съсредоточи. За щастие имаше в кесията си сто лири. Трудно щеше да му бъде само от съжаление и при доход от петстотин лири годишно, да плаща по двеста лири на тези жена, с която не бе имал и един спокоен ден и която явно бе решена да го съсипе. На слабата светлина на лоената свещ, която му бе дала Милдред, той написа следната бележка:
„Скъпо мое мъниче, трябва да наредиш на Дулчибела да събере багажа ти. Том ще докара двуколката в единайсет часа. Отидете в Уикфорд и там сменете конете, после продължете до Лонсдейл, където най-сетне ще се видим. Там и тогава твоят нещастен и влюбен Рай ще ти разкрие плановете си и причината за това неочаквано заминаване. Трябва да се придвижваме на кратки преходи, за да заблудим евентуалните си преследвачи, а после ще настане спокойно и относително щастливо време за моята малка уплашена птичка. Живея с надеждата за срещата ни. Скоро ще се измъкнем от всички неприятности и твоят скъп Рай ще бъде щастлив на единственото място, където може да бъде щастлив — заедно с теб. Оставям ти десет лири. Не плащай нищо на никого в Грейндж. Кажи, че аз съм ти наредил. Ако тръгнете от Каруел не по-късно от единайсет, ще стигнете в Лонсдейл преди пет. Не се бави да събираш повече багаж, отколкото ти е нужен. Остави всичко на грижите на старата Милдред, а след ден-два можем да й пишем да ни изпрати каквото е необходимо.
Винаги ще бъдеш моята боготворена малка женичка. Твой любящ Рай.“
След като написа това писмо, подхвана друго до Хари:
„Скъпи Хари, сигурно вече ти е ужасно неприятно да виждаш почерка ми. Писмата ми винаги ти създават неприятности. Но както сам ще видиш, самият аз съм затънал в толкова сериозни неприятности, че си позволявам отново да те помоля за помощ, ако ти е възможно. Ти най-добре ще прецениш дали и как можеш да ми помогнеш. Всъщност онова, от което ти се опасяваше, се случи. Онази личност, към която може би в миналото имах известна вина, със сигурност няма право да ме обвинява в липсата на щедрост и на загриженост, но явно е решила да ми навлече всички възможни главоболия. В този момент тя е тук, в Грейндж. Не бях у дома, когато е пристигнала, но ме предупредиха навреме. Вероятно трябваше да не се връщам, но реших, че не мога да го направя, без най-напред да проверя как точно стоят нещата в Каруел. Така че сега съм тук и това е известно единствено на старата Милдред, която ме осведоми че въпросната личност е останала с впечатлението, че ти — а не аз — си се оженил и че в къщата живее твоята съпруга. Тъй като ти не си виновен за тази измама, моля те, остави я да мисли така. Ще замина от тук преди изгрев, а посещението ми продължи едва четири часа. Оставям писмо за горката Алис, в което я моля да ме последва утре — може би трябва да кажа «тази сутрин» — в Лонсдейл, където ще се срещнем. След това ще продължим към Лондон, а оттам засега смятам да се доберем до някое спокойно местенце на континента, където възнамерявам да се скрия, докато нещата се успокоят. Засега искам — умолявам те — да направиш за мен следното: продай всичко в Каруел, което може да бъде продадено — коня, мулето, двете магарета, каруците, плуговете и т.н., всъщност всичко извън къщата. Дай фермата под наем на племенника на Милдред, който искаше да я вземе миналата година. Заедно с градината тя е деветнайсет акра. Искам той да я вземе, стига да плаща справедлив наем, защото съм уверен, че ще се отнесе добре към леля си, старата Милдред. Той трябва да й дава обичайните количества зеленчуци, мляко и всичко останало от фермата, а тя може да запази стаята си и кухнята и да получава обичайните осем лири годишно. Бъди добър, погрижи се за тези неща и се постарай да превърнеш в пари всичко, което можеш. Ще се наложи да започна с крайно оскъдни средства, затова всичко, което можеш да вземеш, ще е добре дошло. Ако пишеш тайно до Дж. Дилк на старото място в Уестиминстър, писмото със сигурност ще стигне до мен. Не знам дали се изразявам разбираемо. Сигурно се досещаш колко съм объркан и нещастен. Но няма нужда да ти описвам всичко. Само те моля хиляди пъти за извинение заради главоболията, които са свързани с тази моя молба. Но, скъпи Хари, запитай се само кой друг имам аз, нещастникът, на земята, освен брат си, към когото да се обърна в нужда. Сигурен съм, че добрият ми Хари ще разбере колко е спешно. Всеки съвет, който можеш да ми дадеш за самотните ми тревоги, е добре дошъл. Мисля, че казах всичко — поне това, за което се сещам толкова набързо и толкова нещастен… Чувствам се ужасно безпомощен. Но ти си умен човек, винаги си бил… много по-умен си от мен и съм сигурен, че знаеш как да се оправиш с нещата. Бог да те благослови, скъпи Хари, знам, че няма да забравиш в какво затруднение се намирам. Винаги незабавно си ми се притичал на помощ, а аз никога друг път не съм се нуждаел толкова силно от приятел като теб, защото всяко забавяне, може да предизвика огромни трудности.