Събуди се съвсем внезапно. Сърцето й туптеше силно, но не можеше да каже дали се е събудила сама, или причината за това е външна.
— Има ли някой? — извика тя уплашено, когато се сепна и огледа стаята.
Точно когато извика, й се стори, че чува как нещо пада — тежък и приглушен звук. Сигурно бе през една-две стаи, а може и да бе по-близо, но гласът й попречи да определи откъде идва шумът. Почака уплашено и се ослуша, но всичко остана спокойно.
Горката малка Алис много добре си даваше сметка, че не е на себе си, и разумът й се успокои от ясното осъзнаване на нервната й възбуда.
— Каква глупачка съм! — прошепна тя с въздишка. Каква глупачка. Всичко ме плаши, станала съм такава страхливка. О, Чарли, Чарли… О, скъпи Рай… кога ще се върнеш при горката си съпруга, кога това ужасно напрежение ще свърши и спокойствието ще се върне?
Горката малка Алис се разплака съвсем по женски, известно време рида горчиво, а после, както правеше в мигове на тревога, се помоли и отново се опита да заспи. Но почти веднага след това нещо странно й попречи.
Отново чу този прокрадващ се шум, сякаш някой късаше или режеше нещо. Отново се провикна: „Шшшт!“, но без никакъв резултат. Стори й се, че в далечния край на стаята, на височина, която лесно би могла да достигне, вижда нещо да просветва. Все едно по стената бавно и треперливо се плъзгаше малко огледало — първо хоризонтално, а след това със същото движение пое надолу по стената в права линия и леко проблесна на светлината на свещта. В същото време стената леко потрепери с леко и вълнисто движение — да вярва ли на очите си?, — част от стената тихо поддаде, неподозирана врата бавно се отвори и вътре влезе висока фигура, облечена във фланелена нощница.
Фигурата се приведе, сложила ръка на ухото си, и бавно завъртя глава, сякаш се ослушваше във всички посоки една след друга. След това тихо бутна вратата с голямата си ръка, а тя се затвори с остро изщракване, все едно имаше пружина.
През цялото време Алис наблюдаваше посетителката, скована от ужас, без да знае дали има пред себе си жив човек, или не. Облечената във вълнена дреха фигура с обути с чорапи големи стъпала, без обувки, се придвижи напред, като леко плъзна пръсти по стената. Обърната към отсрещната страна на стаята и вдигнала другата си ръка напред, тя се ослушваше съсредоточено и се придвижваше опипом, както прави човек в познато помещение в тъмното.
Усещането, че посетителката не я вижда, накара Алис инстинктивно да запази мълчание. Стоеше почти бездиханна. Неканената посетителка продължи по този начин до ъгъла на стаята, където потърси рамката на вратата и когато я напипа, бързо сложи ръка на бравата, натисна я и два-три пъти опита да я отвори. О, в този момент Алис би дала всичко да не бе заключвала, защото реши, че посетителката би излязла навън безшумно, ако не се бе натъкнала на това препятствие.
Сякаш целият й живот се бе събрал в очите, Алис наблюдаваше тази жена, която спря за няколко секунди, наведе глава и се заслуша съсредоточено. След това предпазливо с върховете на пръстите си опита… да завърти ключа в ключалката или да го извади? И в двата случая не успя. Дръпна ръката си, извърна се леко, застина неподвижно и се ослуша.
За ужас на Алис явно все още не бе приключила работата си в стаята. Жената стоеше права, пое си продължително въздух и съвсем леко стисна със зъби долната си устна. Обърна лице към леглото и Алис го видя ясно за пръв път — бледо, осеяно с белези от шарка, сляпо. Голямото лице вече бе извърнато към нея и светлината на свещта зад завесите на леглото на Алис падаше изцяло върху злобните му и прекомерно едрите му черти. Жената си пое дълбоко въздух, сякаш бе взела решение, изискващо известна смелост.
Алис си помисли обнадеждено, че за каквото и да е дошла в стаята й тази жена, във всички случаи, както стоеше приведена и бледа, с побелели от пердето очи и със сключени в размисъл вежди, тя не подозираше и не знаеше нищо за нея.
Алис седеше неподвижно като смъртта, парализирана от ужас и вперила поглед в незрящото лице на жената, която се намираше на не повече от два метра от нея.
Внезапно това кратко разстояние се стопи, защото с две бързи стъпки и с протегната ръка жената се озова до нея, сграбчи нощницата на Алис и силно я дръпна към себе си. Алис ожесточено се противопостави. Дръпна се назад с пронизителен писък и нощницата й се скъса.