— Уверявам ви, че там няма никой.
— Въпреки това проверете, моля ви — възкликна Алис.
— Добре, госпожо, само се успокойте. Няма защо да се страхувате, няма да й оставя никакъв шанс, а и съвсем скоро ще я отведат на сигурно място, ще я пъхнат в килията. А вие не се плашете напразно, бъдете спокойна, защото няма от какво да се страхувате, а ако се измъчвате за нищо, ще се съсипете, така да знаете.
Докато тя говореше, се появи старата Дулчибела с много загрижено изражение, заклатушка се към младата си господарка и от време на време вдигаше ръце и очи към небето, докато се приближаваше. Когато пристигна, направи тържествен благодарствен жест и каза:
— О, дете мое, дете мое, слава на Бога, че си добре. За малко да припадна, когато влязох в стаята ти преди малко и сварих всичко с главата надолу и изпоцапано, а в стената бе отворена нова врата. Направо не знаех къде се намирам… На пода имаше облян в кръв човек и до него на пода лежеше голям нож със зелена дръжка… Бог да ни е на помощ! А острието беше изкривено и окървавено. Никога не съм била толкова уплашена. Имах чувството, че ще припадна, не знаех какво да очаквам и направо щях да се строполя на пода от страх. Скъпото ми дете, безценното ми, Бог да те пази! Ето те тук боса и полуоблечена. Трябва да влезеш вътре скъпа, ще умреш от студ.
— Почти нищо не си спомням, Дулчибела, само едно… О, толкова съм уплашена!
— Влез вътре, скъпа ще умреш, ако стоиш тук без дрехи. Какво се случи, скъпа, кого видя?
— Една жена, страховита сляпа жена, която влезе през новата врата. Никога преди не съм я виждала.
— О, скъпа! О, скъпа госпожице Алис! Не мога да повярвам. Благодаря на Бога, че в края на краищата сте добре. Значи нея съм чула да пищи толкова силно… и онези отвратителни думи, които не съм чувала друг път да изрича устата на жена. Бог да ни е на помощ!
— Къде е тя сега?
— Някъде в предната част на къщата, скъпа. Пищи и се кикоти, така ми се стори, но само Бог знае.
— Тя е луда, така ми каза госпожа Тарнли, господин Феърфийлд твърди същото. Господарят Чарлс се е върнал, скъпият ми Рай. О, Дулчибела, колко съм признателна! Какво щях да правя, ако го нямаше?
Дулчибела я убеди да влезе в двора и през вратата към килера, на която стоеше Милдред, след като бе прекъснала всякакъв друг достъп към кухнята. Алис влезе, ужасно уплашена, че отново е в къщата. Но нали там бе съпругът й, и другите помощници, а и всички врати бяха заключени?
ГЛАВА 38
НЕРАЗУМНАТА БЕРТА
Съпругът й бе наблизо, под същия покрив и в момента се намираше в стаята, където седеше сляпата жена с окървавена ръка и глава и усмихната злобно и иронично, докато говореше:
— Е, съпругът и съпругата най-сетне се срещнаха! Какво ще ми кажеш след толкова много време?
— Нищо нямам за казване. Нека говорят делата ми. Година след година ти давам половината от доходите си.
Тя се засмя подигравателно и само възкликна:
— Прекрасен човек!
— Издръжката е нищожна, но въпреки това за мен е голяма жертва. Не се осмелявам да твърдя, се съм успял да направя много, но е повече, отколкото ми позволяват средствата, затова не разбирам какво целиш, като ме измъчваш и унижаваш по този начин. Защо ме преследваш, по дяволите? Да не мислиш, че съм глупак и ще се оставя да ме тормозиш?
— Хубав въпрос от страна на Чарлс Феърфийлд от Уайвърн към съпругата му! — отбеляза тя с бледа усмивка.
— Много лесно произнасяш думите съпруг и съпруга — каза той.
— И съпружеските отношения не са трудни — отвърна тя.
Беше облегнал рамото си на високата полица над камината и я наблюдаваше с изражение, в което бихте могли да разчетете презрение и страх, примесени с известен срам.
— Отношения, които се постигат лесно, а още по-лесно е да ги наподобиш — каза той. — Стига, Берта, да не се караме как е по закон. Миналото е минало, както казва Леонора. Съжалявам, ако съм бил несправедлив към теб. Опитах се да те възмездя. Сигурен съм, че на мое място мнозина отдавна биха се отказали, но аз продължавам да ти го доказвам.
— Такава добронамереност е най-добре да бъде доброволна — каза тя на собствения си език, — защото, ако не е такава, съдиите могат да я направят задължителна.
— Съдиите не са нито тирани, нито глупаци. Няма да постигнеш нищо в съда. Нямаш никакви права, знаеш го.
— Странна държава е тази, в която съпругата няма никакви права.
— Стига, Берта, няма смисъл да се караме. Ако си кротуваш, ще получаваш дяла си и много повече. Преди беше разумна.
— Явно разумната съпруга трябва да се откаже от положението си, от характера си, от перспективите си, когато на съпруга й му щукне да пожертва тези дреболии за злодейските си удоволствия. Английските ви съпруги сигурно са доста покорни душици, ако приемат това. Само че, доколкото чувам, не са чак такива агънца.