Два часа по-късно Чарлс се озова в кабинета на господин Переграйн Хинкс, който изслуша разказа му с проницателно и безизразно лице. Той знаеше точно колкото Хари Феърфийлд за особата, която в момента се намираше в ареста. Само че Чарлс смяташе, че адвокатът изобщо не е осведомен, и се държеше по съответния начин.
— Ще изпратя някого в ареста и ще проверя в какво е обвинена. Само че за гаранцията ни трябват двама души. Кой ще стане гарант освен вас?
— Сигурен съм, че Хари веднага ще се отзове — отговори Чарлс.
Адвокатът пък бе напълно сигурен, че Хари няма да направи нищо подобно. Само че не беше нужно да обсъждат точно този въпрос, нито пък да намеква за местния скандал, който щеше да избухне след намесата му на страната на затворничка, обвинена в опит да убие собствената му съпруга, защото информацията, която адвокатът получи от затвора, го убеди, че в никакъв случай не бива да опитва освобождаване под гаранция.
Когато научи това, Чарлс отново се разгневи. Застана за малко до полицата на камината, загледан мълчаливо в поставената там свещ, след това отиде до прозореца с ядосано и изморено лице и известно време гледа навън, пъхнал ръце в джобовете си.
— Много добре. Толкова по-зле за Родни — внезапно заяви той. — Казах ви, че единственият ми мотив е да натрия носа на този тип. Извършил е арест в дома ми — що за проклета наглост, без изобщо да се допита до мен, затова реших да освободя затворницата му, ако мога. Някой трябва да покаже на този човек къде му е мястото — не давам и пет пари за нищо друго, затова ще намеря друг начин.
— По-добре пийнете чаша шери, господине, и си вземете бисквита — малко сте изморен.
— Не искам нищо, благодаря, докато… докато… Какво исках да кажа? Има предостатъчно време, чака ме много работа у дома, много работа, господин Хинкс, а главата ме боли. Наистина съм изморен, но няма да понеса виното, благодаря ви, главата ужасно ме боли. Ако успея да изясня някои неща, ще се оправя и ще успея да си почина малко. Натоварих се прекалено. Ще дойда тук утре и ще поговорим. Не ми се иска тази нещастна и луда жена да гние в затвора, защото глупавата свиня Родни благоволява да твърди, че тя е луда и иска да я обеси само защото е била арестувана в Каруел. Освен това, както твърдите вие, ако е луда, най-добре да бъде държана настрани, но има начини да се постигне това и аз няма да допусна този нагъл сноб да ме командва. Ако го бях настигнал днес, сигурно щях да му счупя врата.
— Радвам се, че не сте го срещнали, сър. Кавгата винаги влече след себе си неприятности, но намесата в работата на закона е много сериозно нещо, не го ли разбирате?
— Да, сигурно е така… Има и още нещо. Тъй като наистина вярвам, че тази нещастна жена е съвсем луда разбирате ли ме?, — ще ми бъде много трудно да допусна едва ли не да умира от глад там, където са я натикали… Не сте ли съгласен? А не ми се иска да ходя в затвора… Така че, ако уредите да й дадат това… засега мога да направя само толкова… Само че всичко това се случва в дома ми и макар да нямам никаква вина, ме прави отговорен, така че мога да направя поне това.
Той подаде на адвоката една банкнота, без да откъсва поглед от папката, която лежеше на бюрото.
Уважаваният адвокат господин Хинкс също пое банкнотата донякъде стеснително.
— Ще наредя да й я изпратят… Как се казва тя между другото? — попита той.
— Берта Велдеркауст, но няма нужда да споменавате името ми. Само кажете, че е изпратена за нея и толкова. Много съм объркан, защото, както можете да допуснете, имам конкретна причина да не шумя около себе си и се настаних тук, в Грейндж… в Каруел… Смятах да си кротувам няколко седмици, а тази нещастна луда пристигнала, докато ме е нямаше за няколко дни, получила пристъп и се опита да нападне член на семейството ми. Така малкото ми скривалище бе разкрито, защото такава кавга, разбира се, ще се разчуе… Ужасно ми е трудно… Чудя се къде да отида.
Чарлс замълча с немощен и мрачен смях, а адвокатът погледна банкнотата, която държеше за връхчето, както вероятно героят от прекрасното произведение на Мъдфорд е държал писмото, което Вандердекен е искал да изпрати на отдавна изгубената си съпруга в Амстердам.
Не му беше съвсем ясно дали има някаква основателна причина да откаже тази незначителна услуга на брата на своя свадлив и избухлив клиент Хари Феърфийлд, който, макар да се въздържаше да плаща съдебни разноски, натоварваше с тях други хора и бе ценен клиент за кантората на господин Хинкс.
Затова след като прие дребната поръчка, адвокатът изпрати посетителя си долу. Вече бе запалил свещ и на нейната светлина му се стори, че никога не е виждал жив човек, който да изглежда толкова зле като Чарлс Феърфийлд, а ръката, която подаде на господин Хинкс на стълбите, беше суха и гореше.