— Скъпа, скъпа, толкова се радвам. Добре ли си? — почти проплака той.
— О, Рай, моят съпруг, скъпият ми съпруг, моят Рай. В безопасност е, нищо му няма. Влез вътре. Слава Богу, че се върна при малката си съпруга. О, скъпи, повече няма да се разделяме. Влез вътре, влез, скъпи.
Старата Милдред заключи вратата, а Том отведе коня в обора. Докато притискаше съпруга си в обятията си, от очите на Алис бликнаха толкова дълго чаканите сълзи и тя плака дълго и конвулсивно.
— О, Рай, прекарах толкова ужасни мигове, но ти си добре, нали?
— Напълно. О, скъпа, напълно… съвсем добре съм.
— О, Рай, изглеждаш толкова изморен. Да не си болен, скъпи?
— Не съм болен, само съм изморен. Не е нищо особено — изморен и глупав. Нуждая се от почивка.
— Пийни малко вино, изглеждаш много зле.
— Ами да, изморен съм. Благодаря, Милдред, това ще свърши работа — каза той и изпи чашата шери, която тя му подаде.
— Още малко? — попита старата Милдред, наклонила гарафата над чашата му.
— Не, благодаря… има странен вкус… или пък може би в крайна сметка наистина не съм добре.
Чарлс усети как съзнанието му отново се избистря, а пред погледа му вече не се мяркат онези призрачни илюзии на паметта, които заплашваха да подчинят мозъка му.
Може би бе по-добре смъртта, отколкото лудостта да помрачи съзнанието му. Върна се любовта към съпругата му — не беше изчезнала, просто за момент бе отстъпила на заден план. Разговори като техните не са много интересни освен за участниците в тях.
Уплашени и измъчени, разстроени и притеснени, в думите им се долавяше любов. Безценни бяха тези думи, макар при него да бяха смутени от вътрешни укори, а при нея — от тайни притеснения и страхове. Може би не им оставаше друго.
ГЛАВА 44
ЛЕКАРЯТ ОТ УИКФОРД
Минаха няколко дни и настъпи огромна промяна. Чарлс Феърфийлд, господарят на Грейндж, беше на легло и лекарят от Уикфорд призна на Алис, че не може да разбере какво се случва. Случаят бе много сериозен, треска, — а пациентът бе постъпил ужасно неправилно през първите дни на пристъпа, от които зависи много.
Хората се движеха на пръсти и говореха шепнешком, а болният стенеше и бълнуваше, без да съзнава какво се случва. Ужасни и напрегнати часове и дни! Лекарят съобщи на милата лейди Уиндейл, и вероятно имаше право, а тя посети Алис и смаяна научи как стоят нещата, че при особени обстоятелства нервите й са били до такава степен изопнати от ужас, че отместването на болката и на мислите на племенницата й в съвсем друга вероятно бе най-доброто, което можеше да й се случи.
Вече бе шестият ден на това неясно изпитание.
Алис наблюдаваше изражението на лекаря с очи, в които се разкриваше цялото й сърце, докато той провеждаше прегледа, застанал до леглото, и от време на време задаваше по някой въпрос на Алис, на Дулчибела или на медицинската сестра, която бе изпратил от Уикфорд в стаята на болния.
— Е? — прошепна нещастно Алис, която го придружи долу, бледа като смъртник, въведе го в дневната и зададе въпроса си. — Е, докторе, какво смятате днес?
— Не мога да кажа много. Няма почти никаква промяна. Знаете, че трябва да имаме търпение ден-два, скъпа госпожо, че добрите грижи са половината битка, а пациентът не може да е в по-добри ръце. Боя се само, че се нагърбвате с твърде много работа. Можете да разчитате безусловно на медицинската сестра Маркс. Тя е много уважавана и умна жена. Никога не е допускала грешка, а работи вече повече от десет години.
— Да, сигурна съм в това, много ми харесва. Не мислите ли, че той е малко по-добре? — умолително попита тя.
— Нали знаете, докато продължава да се бори и не отстъпва, наистина е добре. Само това мога да кажа. След като състоянието му не се влошава с времето, значи е по-добре — може и така да се каже.
Алис се взираше настойчиво в ясните сини очи на възрастния мъж, който благо ги насочи към нея под рунтавите си бели вежди.
— О, слава Богу, значи смятате, че е по-добре.
— В този смисъл, да — предпазливо се съгласи лекарят. — Но, разбира се, трябва да имаме търпение и скоро ще научим повече, много повече. Искрено се надявам, че всичко ще се оправи, но мозъкът му е претоварен и има вероятност Чарлс да изпадне в състояние, което наричаме коматозно. То е свидетелство за прекалено силно напрежение. Предпочитам да бълнува повече и да спи по-малко, но всъщност това не е точно сън, а е нещо съвсем различно. Старая се да го накарам да отделя повече слюнка, но съпругът ви е ужасно упорит. Довечера ще опитаме да разделим всяко хапче на четири и малко да скъсим интервалите. Понякога това прави чудеса… ще видим, зависи много дали ще успеем да го накараме да отделя слюнка. Ако успеем да постигнем това, според мен всичко останало ще мине успешно — в момента това е най-голямата ни трудност. Ако ми изпратите младата си прислужница — колкото по-рано, толкова по-добре, за да може той да вземе едно веднага след това… Красиво цвете — вметна той и докосна листата на едно цвете, забравено в саксията си на масичката до прозореца. — Не е здравец, а мушкато. Не знаех, че по нашите места има такива цветя… Продължавайте като преди, дал съм й всички останали указания, така че продължавайте точно като преди.