— Значи мислите, че е по-добре? Съвсем малко? — отново попита тя умолително.
— Разберете, казах ви всичко, което мога… трябва да се надяваме… Трябва да се надяваме, че всичко ще протече задоволително, и после ще продължим нататък. Бих казал, че не виждам причина да се отчайваме от резултата. Не се отчайвайте, госпожо, горе главата. Всички ние ще изпълним дълга си и ще оставим другото в ръцете на Бога.
— Ще се видим утре по обичайното време, нали, д-р Уилет?
— Разбира се, госпожо. Не допускам, че можем да очакваме някаква промяна, да кажем, до четвъртък.
Сърцето й се сви при споменаването на този ден на изпитание, който би могъл да се окаже и фатален.
Сбогува се с него, усмихна се безсилно и го последва по коридора, скована от страх — сякаш не дишаше, сякаш сърцето й беше спряло да бие и тя се носеше като привидение. Алис спря, а лекарят излезе на двора при коня си, извърна бледото си и проницателно лице към нея с усмивка, кимна и на излизане каза:
— Довиждане, госпожо. Очаквайте ме утре в обичайното време, и горе главата. Гледайте на нещата оптимистично, няма причина за друго.
Тя направи всичко по силите си да отвърне на усмивката му, но сърцето й бе натежало от огромна печал. Беше уплашена. Побърза да се върне в уютната дневна и се разплака от неизразима мъка.
Разбираше, че лекарят я съжалява и се опитва да я ободри, но колко ужасно предпазливо говореше той. Помисли си, че сигурно с другите разговаря различно, и беше точно така. Той явно смяташе, че няма никакви шансове Чарлс Феърфийлд отново да се изправи на крака.
— Толкова жалко, такъв млад човек! — Лекарят смяташе за млад всеки, който бе поне с десет години по-млад от него. — Такъв висок и красив мъж, а и след година-две щеше да стане господар на Уайвърн. Пък и добросърдечен, както казват. Толкова е жалко… А и горката му млада съпруга… при това скоро ще става майка! Бог да й е на помощ!
ГЛАВА 45
ГОВОРЪТ СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА
Очакваният с ужас ден дойде и отмина, и Чарлс Феърфийлд не умря, а се подобри. Треската му намаля, но искрата на живота никога не бе горяла толкова слабо у този човек. Лекарят видя, че животът си отива от пациента му, че вече нищо не го дели от смъртта, и нареди да бъдат взети някои мерки.
— Треската си отива, както виждате, но силите му не се възстановяват и няма да се възстановят за известно време. Добре ще е да се опитаме да го върнем към живота. Вадил съм четирикилограмова сьомга със съвсем крехка въдица за пъстърва, но тази борба е по-хубава — не искам да се отчайвате, госпожо, но ще трябва да го наблюдавам, както котка наблюдава мишка. Сложете до леглото му три шишета — до едно декантирани и готови за незабавна употреба. Освен това червено вино, трябва да приготвите бутилка порто и бутилка бренди. Той ще прави своите номера, ще се опитва да припада, но вие не трябва да му позволявате. Защото може да се окаже трудно да го свестите от един такъв припадък, а ако припадъкът продължи достатъчно дълго, за него ще е равносилен на смърт. Стига, не бива да се плашите.
— О, не, доктор Уилет.
— Не, така също няма да стане. Искам ясно да проумеете колко важно е всичко. Нека виното непрекъснато да е на устните му — във водна чаша, не забравяйте, колкото повече, по-добре. Когато видите, че се кани да припадне, подсилете виното с малко порто. И никакво благоразумие — никакви половинчати мерки като вашите. Предпочитам да го напивате три пъти дневно, отколкото да рискувам веднъж да се случа другото. А ако портото не го хване достатъчно бързо, трябва да опитате с бренди. Не го пестете и не се страхувайте, за нула време ще го изправим на крака с конфитюри и с други полезни неща. Но дотогава трябва да поддържаме живота му по всякакъв възможен начин — по всякакъв възможен. Запомнете трите неща — червено вино, порто и бренди. — Докато ги изреждаше, лекарят изпъна трите си пръста и ги докосна един след друг. — По-добре е такъв огън да гори прекалено силно един час, отколкото прекалено слабо дори една секунда. Угасне ли веднъж, угасва завинаги.