4. Оливър
Когато завърших училище, жените бяха пълна загадка за мен — поне докато не срещнах Лора Кондел. От шестгодишна възраст бях общувал само с други момчета и свещеници в интерната „Сейнт Финиънс“ и с изключение на летните дни, прекарани във фермата на Станли Конъли — когато, честно казано, трите му сестри, умилкващи се като котки, ме хвърлиха в ужас — нямах никакъв опит с жените. Както е известно, мъжът усвоява житейските факти и етикета относно отношенията с жени от майка си или — в краен случай — от баща си. На мен ми се наложи да се уча чрез осмоза.
Определен тип списания, старателно скрити в колетите с бисквити и вълнени пуловери, се разпространяваха сред момчетата в „Сейнт Финиънс“ и имаха стойността на твърда валута. Техен източник обикновено беше някой английски братовчед или приятел от чужбина. Поради силно затрудненото ми финансово положение времето ми, през което можех да преглеждам подобни списания, беше крайно ограничено. Нямах какво да предложа в замяна, така че нямах и много шансове за достъп до съдържанието им. Естествено, изображенията там ме възбуждаха и провокираха любопитството ми — дългите елегантни крака, меките гърди, красивите извивки на хълбока от дупето към кръста.
Когато в края на краищата видях истинско женско тяло, не бях кой знае колко разочарован. Жените от мъжките списания по онова време не се различаваха много от нормалните жени. Смятам, че модерната порнография в момента е несъмнено най-сериозната и често срещана причина за еректилна дисфункция у мъжете. Че как иначе да реагира клетият тийнейджър, когато най-сетне се изправи очи в очи с неепилирано женско тяло, което едва ли се радва на заоблени и щръкнали гърди, тънко кръстче и бронзов тен, покрит с лъскав гел, който сякаш улеснява проникването? Разочарованието и раздялата с илюзиите при първия сблъсък с действителността не може да не произведе физически ефект! Разбира се, днес мъжете могат винаги да разчитат на хапчета при подобен проблем. Аз никога не съм имал нужда от такава помощ.
Естествено, сексът ме интересуваше, но се отнасях с известно подозрение към момчетата, които имаха гаджета. Че за какво друго може да ти е необходимо едно момиче, освен за секс?
Донякъде от пламналия от неудобство учител по биология, донякъде от неприличните измислици и слухове, разпространявани от другите момчета, бях научил, че жените кървят редовно и това ми се струваше отвратително. Чуждо и противно. От самото начало на брака ни с Алис й дадох да разбере, че не желая да знам нищо за цикли, кървене, кисти, течения и всички останали отблъскващи подробности, свързани с техния пол, и чест й прави, че тя никога не ме е занимавала с тях. Понасях единствено кратко „главоболие“ веднъж месечно и не възразявах, ако й се наложеше от време на време да влиза в болница за някоя и друга малка „процедура“. Милата Алис.
През зимата на последната ми година в училище на танцова забава успях да пъхна езика си в устата на едно момиче. Вървеше слух, че тя оставя момчетата да я чукат, ако я почерпят с лимонада. Двама вече се кълняха, че са имали пълен успех с помощта на този метод. По-късно навън на паркинга, върху капака на колата на учителя по биология, докато двойките вътре танцуваха на „All Kinds of Everything“ на Дейна, ръцете ми за първи път обгърнаха истински женски гърди. „Цици“, както бяха известни на училищния жаргон. Момичето не се съгласи никак лесно. Накара ме да я моля. Интересно колко меки бяха, как се подчиняваха на трескавите ми пръсти, как тежаха и увисваха без обичайната си опора. Тя ми позволи да ги целувам и изведнъж всичко стана адски сериозно, наложи се да се съсредоточа и да дишам дълбоко, за да предотвратя неизбежния климакс в старите ми демодирани панталони, но когато дланите ми се плъзнаха надолу, момичето превзето ме перна по ръката и изрецитира една, подозирам, отлично репетирана реплика: „Всяко момиче трябва да знае кога да сложи границата, а моята граница минава през кръста ми“.