Майкъл Кондел ми представи Лора като своя сестра и признавам, че останах поразен от това как е възможно брат и сестра да си приличат толкова малко.
В това има известна ирония, като се замисли човек.
След този случай няколко пъти я потърсих, но за разлика от другите момичета тя не прояви никакъв особен интерес към мен. Лора беше тъмнокоса красавица, своенравна и одухотворена, импулсивна и безстрашна. Беше с година по-малка от мен, следваше френски, философия и политология. Излизаше със спортисти, богати наследници и момчета със собствени коли. За мен щеше да е трудно да се съревновавам с тях, но когато положих специални усилия да я опозная поне бегло, установих, че не искам просто да спя с нея. Исках тя да стане част от живота ми. Надявах се златното сияние, което тя излъчваше, по някакъв начин да обгърне и мен и да ме издигне далеч над ниското ми положение. До ден днешен не мога да определя кое точно беше специалното у Лора. И преди бях излизал с красавици, които категорично се бяха провалили в опитите си да докоснат прословутите струни в сърцето ми. Може би беше начинът, по който искряха сините й очи, когато се смееше, или целеустремената й походка. Може би беше самоувереността й, фактът, че изглеждаше толкова сигурна в мястото, което й се полага на този свят, докато всички ние, останалите, просто се преструвахме, че знаем коя е правилната за нас посока.
С Лора обичайната ми тактика не сработи. Тя сякаш изобщо не ме забелязваше. Аз остро си давах сметка за износените си дрехи и мизерната си квартира и знаех, че за да имам шанс с нея, ще трябва да преработя принципа си на действие. Затова се сприятелих с Майкъл и започнах да го използвам, за да се сближа със сестра му. Започнаха да ме канят на вечеря в дома им. Там седях срещу Лора на масата, без да й обръщам и капка внимание, като се преструвах на погълнат от разговора с майка й и имитирах искрен интерес към рододендроните на баща й. Когато се подхвърляха заобиколни въпроси за произхода и родителите ми, аз ги отклонявах с намеци, че баща ми много пътува зад граница по важни, но неуточнени дела. Загатвах и за провинциално имение, което един ден може да наследя, като поддържах мъгляв и загадъчен маниер на изразяване, който разколебаваше събеседниците да продължат да ме разпитват. За Лора обаче все така сякаш не съществувах.
Промених стратегията и вместо да я пренебрегвам, започнах да й обръщам внимание, включвах я в плановете на компанията ни, интересувах се от академичната й работа, предлагах й помощ с писмените работи и я канех на по чашка вечер с нас. От време на време се пробвах деликатно да поразпитам Майкъл за нея, но той сякаш се дразнеше от това. Предполагам, че ревнуваше заради интереса ми към нея. Беше ми ясно като бял ден, че Майкъл е гей. Помежду ни този факт никога не беше споменаван или признат по какъвто и да било начин. По-късно, вече във Франция, аз се опитах да му помогна да стане отново нормален. По онова време всички искрено вярвахме, че това е възможно. Може и да сме знаели, че не е, но не желаехме да повярваме в това. Той ме харесваше. Нямах нищо против. Майкъл ми беше полезен. Аз също го харесвах, но не така, както знаех, че му се иска. При всички положения фактът, че беше брат на Лора, ми помагаше да се доближа до нея, макар че тя изглеждаше все така имунизирана срещу всяка моя прелъстителска стратегия.
В края на краищата, вдъхновен от „Сирано дьо Бержерак“ на Ростан, която изучавахме в момента, реших да й изпратя любовно писмо. Нахвърлях повече чернови на това писмо, отколкото някога съм съставял за която и да било от книгите си. Имаше варианти, изпълнени с цветя и рози, имаше една ужасна версия, написана в римувани стихове, част от които откраднати от Кийтс, имаше версия, съдържаща Шекспиров сонет, но във финалната версия просто й признавах какво чувствам към нея, колко е красива, как ме кара да се усмихвам и че се надявам един ден да се съгласи да излезе с мен на вечеря. След всичко, което съм написал през живота си, спокойно мога да кажа, че най-силно се гордея с това писмо. В него бях напълно искрен.
Два дни след като го изпратих, излязох от лекционната зала и заварих Лора да ме чака отпред. Тя ме хвана под ръка, уви червения си шал около двама ни и целомъдрено ме целуна по бузата. Смятам, че в онзи момент я обичах. Ако топлото и вълнуващо чувство, което ме изпълни, е било любов.