Когато вечерта се върнах в спалното помещение, греех от вълнение и възторг. Оливър реши, че мадам е откликнала на авансите ми, но истината е, че аз съвършено бях забравил за мисията си да я съблазнявам.
Лора, разбира се, побесня: брат й си живееше живота в кухнята, приятелят й се наслаждаваше на още по-изисканата обстановка в библиотеката, а тя садеше и окопаваше като последна селянка. Опитах се да я успокоя, като й казах колко добре изглежда след всичкия този труд. Физическата работа беше развила мускулите й, а след първоначалното изгаряне кожата й беше придобила очарователен тен и сестра ми приличаше на истинска амазонка. Вместо да приеме комплимента ми, тя дълго се оплаква колко уморена и самотна се чувства. До края на дните си ще съжалявам горчиво, задето не обърнах внимание на думите й тогава.
Направих няколко жалки опита да флиртувам с мадам, но тя проявяваше точно толкова малко интерес към мен, колкото и аз към нея. Езиковата бариера правеше нещата още по-конфузни (макар че усилията ми бездруго бяха напразни), но аз бях твърдо решен да не разочаровам Оливър. Той ми даде още няколко съвета и аз реших, че съм достатъчно подготвен.
В края на един особено горещ и потен ден спрях мадам, отместих кичур коса от лицето й и я попитах дали ще ми позволи да я среша. Оливър настояваше, че това било ход, гарантиращ стопроцентов успех. Жената доста се изненада, но се съгласи. Оливър се оказа прав. Жените обожават някой да докосва косата им. Докато я решех, ми дойде великолепна идея. Косата на мадам беше доста дълга. Хванах с ръка един кичур и го преплетох с друг, като ги усуках заедно и така направих нещо като кок на тила й. Tres chic. Току-що бях изобретил своя собствена прическа. Какво да ви кажа, не беше много оригинално. Прическата беше всъщност chignon, типично френска, модерна в Париж през 40-те години на века, но аз и мадам нямаше откъде да го знаем. Аз никога преди не си бях играл с женска коса, а мадам може и да разбираше от bain-marie и sabayon, но в модата никаква я нямаше. Едно можех да кажа за нея обаче: не беше глупачка.
— Ти es homosexuel? — попита тя.
За щастие тази дума звучи еднакво на всички езици.
— Oui — отвърнах аз. След това плаках цял час.
Мадам се държа невероятно мило. Нямах ни най-малка представа какво ми говореше, но жестовете й — опираше пръст на устните си — подсказваха, че ще пази тайната ми. Новината ни най-малко не я притесни — не ме изхвърли от кухнята, не ми се присмя, не се ужаси. За нея това беше нормално. Просто странното ми поведение получи своето обяснение. С жестове признах, че съм влюбен в Оливър, и това вече доста я скандализира. Тя, както и всички в замъка, знаеха, че той и сестра ми Лора са двойка. Мадам ме прегърна майчински и заприказва дълго-дълго на френски, докато жестикулираше към хълма навън. Реших, че ме праща да ида да се поразходя. Отидох. Не помогна.
Същата вечер в спалното помещение Оливър нямаше търпение да узнае как върви съблазняването.
— Страхотно — рекох.
Ежедневната ми борба продължи. Мадам ме хващаше да наблюдавам Оливър, докато той общуваше с новото си семейство — мосю и Жан-Люк. Достатъчно лошо беше, че съперница за сърцето му беше собствената ми сестра, а сега трябваше да го деля и със семейството на мадам Вероник. Зачудих се дали и тя не ревнува заради времето, което баща й и синът й прекарваха с Оливър. Тя ми се усмихваше съчувствено, а след това мушваше в ръцете ми гребена. Аз потисках ревността си, като се потопих напълно в новата си роля и се заех да науча всичко, което можех, в кухнята.