Разходих се до бара и си купих пакет цигари. От силните. Тревожех се, защото ръцете ми продължаваха да треперят. Не се ли очакваше брендито да ме успокои? Нали го използват точно в подобни случаи? Или това са бабини деветини?
Излязох в „лятната градина“ (дворче до предната врата, наполовина покрито с козирка) и запалих първата си цигара от години насам. Откъм външния бар към мен се приближи Барни Дуайър, наш съсед от страната на Вилите. Той прекарваше повече време в лятната градина, отколкото вътре в самия бар.
— Мислех, че си ги отказал — рече той.
— Отказал съм ги.
— Боо-ожичко — проточи Барни с характерния си маниер и дръпна от ротманса в ръката си, — на мен цигарките няма да ми видят сметката.
Започва се. Барни се гордее с навика си да пуши по две кутии на ден. Когато въведоха забраната за пушене на обществени места, повечето пушачи в бара се постарахме да спрем. С гордост мога да кажа, че аз бях първият, който успя напълно да зареже цигарите. Всички ме знаеха като „мъжа с желязната воля“. Барни от своя страна изобщо не направи опит да спре пушенето. Дори да не беше пушил през целия си живот, сигурен съм, че щеше да започне в деня, в който обявиха забраната. Вечно вършеше нещата наопаки. Такъв човек беше — с издължен череп и щръкнали уши.
— Добре дошъл обратно при пушачите — каза той.
— Не съм обратно при пушачите, просто съм си запалил една цигара. Имах лош ден.
— Боо-ожичко, Оливър, никога не е само една цигара. Пак си пропушил. Признай си.
Пуснах недопушения фас на земята и го настъпих. След това подхвърлих пакета с останалите деветнайсет цигари на Барни.
— Задръж ги — казах. — Самоубивай се спокойно.
Жена ми най-сетне извади на бял свят най-лошото у мен. Крайно неочаквано. Винаги съм я харесвал, по свой си начин. Тя например беше изключителна готвачка, а и не би могло да бъде иначе след всички курсове по готварство, които настоях да посещава. Освен това беше доста гъвкава в леглото, което също беше приятно. Ужасно тъжно е да споделям подобни неща сега, предвид състоянието й в момента.
Срещнахме се през 1982 година на промоцията на книга, която тя беше илюстрирала. Агентът ми искаше да се запозная с нея, защото планираше тя да прави илюстрациите за детската книга, която бях написал наскоро и която той активно предлагаше на издателствата. Отначало се възпротивих на идеята книгата ми въобще да има илюстрации. Смятах, че ще разсейват читателите и ще отвличат вниманието им от моя текст, но трябва да призная, че агентът ми се оказа прав. Рисунките правеха книгите по-продаваеми. Представиха ми Алис и ми се иска да мисля, че между нас мигновено прескочи… нещо. Искра не е точната дума, по-скоро някакво взаимно осъзнаване. Някои хора го наричат любов от пръв поглед. Аз не съм толкова наивен.
Нито аз, нито тя бяхме в първа младост. И двамата наближавахме трийсетте. Алис обаче беше очарователна по някакъв особен, мек начин. Допадна ми това, че беше тиха, ненатрапчива и не предявяваше никакви изисквания към мен. Просто приемаше вниманието — малко или голямо, което й оказвах, а след това отново се оттегляше в миманса, без да се оплаква в моментите, когато не желаех присъствието й.
Сватбата стана бързо. Нямаше никакъв смисъл да отлагаме. Когато се изправихме пред олтара, болнавата й майка и малоумният й брат стояха зад нас. Никакви членове на моето семейство не присъстваха, разбира се. Не си усложнихме живота с досадната организация на прием или парти. Хапнахме солидно в едно бистро в центъра, собственост на Майкъл, един мой бивш приятел от колежа. Барни също присъстваше. По онова време доста го харесвах. По време на сватбата се разчувства най-силно от всички. Напълно разбираемо, предполагам.
Няколко години живяхме под наем в просторен апартамент на Мериън Скуеър. Настоявах за голямо жилище, защото имах нужда от лично пространство, за да пиша. Мога да пиша само зад заключена врата.
Бяха чудесни времена. Изкарвахме добри пари в период, когато повечето хора припечелваха зле. Финансовите ни интереси ясно диктуваха, че трябва да започнем да си партнираме в създаването на онова, което впоследствие се оказа изключително успешна книжна поредица. През деня се оттегляхме всеки в своето кътче и работехме. Аз създавах книгите си. Тя ловко съобразяваше картинките с думите ми. В това също беше особено добра. Работата й ласкаеше и подчертаваше моята по особено подходящ начин.